Робърт Хайнлайн - И построи той чуден дом

— Тийл — попита Бейли бавно. — Какво си направил?

Тийл отмести поглед от лицата им към къщата. Налудничавата кула с щръкналите стаи на втория етаж беше изчезнала. Нямаше и следа от седемте стаи, издигнати над приземния етаж. Не бе останало нищо освен самотната стая върху основата.

— Боже всемогъщи! — извика той. — Аз съм ограбен.

Той се втурна да обикаля къщата.

Това обаче не му помогна. И отпред, и отзад историята си оставаше същата — другите седем стаи се бяха изпарили, изчезнали напълно. Бейли го настигна и го хвана за лакътя.

— Доизясни се. Какво означава това, че си ограбен?

— Как можа да построиш такова нещо — то не отговаря на уговорката ни.

— Не е така. Построих точно това, което бяхме планирали да построя — осемстайна къща във формата на разгънат тесеракт. Организиран саботаж — това е истината! Завист. Другите архитекти в града не посмяха да ме оставят да завърша тази постройка — знаеха, че ще бъдат пометени, ако я завърша.

— Кога за последен път беше тук?

— Вчера следобед.

— Тогава всичко ли беше наред?

— Да. Градинарите тъкмо привършваха.

Бейли огледа безупречно подредената градина.

— Недоумявам как седем стаи са могли да бъдат съборени и извозени оттук за една нощ, без да се съсипе градината?

Тийл също се огледа.

— Изглежда невъзможно. Не разбирам.

Мисис Бейли дойде при тях.

— Е? Сама ли трябва да се забавлявам? Няма да е зле да разгледаме къщата, щом така и така сме тук, макар че те предупреждавам, Хомър — няма да ми хареса.

— Наистина няма да е зле — съгласи се Тийл и извади от джоба си ключ, с който им отвори входната врата. — Може би ще намерим някакви следи.

Във вестибюла цареше пълен ред. Плъзгащите се врати, които го отделяха от помещението на гаража, бяха дръпнати и това им позволяваше да огледат целия етаж.

— Тук май всичко е наред — отбеляза Бейли. — Да се изкачим до покрива и да се опитаме да разберем какво се е случило. Къде е стълбището? Или и него са откраднали?

— О, не — рече Тийл. — Виж… — Той натисна някакво копче под ключа за осветлението. Един квадрат от ламперията на тавана се отвори и лека, изящна стълба безшумно се спусна надолу. Сребристите стъпала и парапетът бяха от дуралуминий, а тънките въжета и челата на стъпалата от прозрачна пластмаса. Тийл започна да се радва като момче, изпълнило успешно фокус с карти, докато мисис Бейли видимо се разтопи.

Беше красиво.

— Изпипана работа — призна Бейли. — Но като че ли стълбата не води за никъде.

— О, това ли било… — проследи Тийл погледа му. — Щом се изкачиш догоре, капакът се повдига. Откритите стълбищни площадки са анахронизъм. Хайде.

Както бе предречено, щом изкачиха стълбата, капакът на стълбището се отдръпна и ги пропусна да излязат на горния етаж, но не и на покрива на единичната стая, както бяха очаквали. Озоваха се в средата на шестте стаи, които образуваха втория етаж на първоначалния проект.

За отбелязване е, че за пръв път Тийл нямаше какво да каже. Дъвчейки края на пурата си, Бейли му подражаваше. Всичко беше в безупречен ред. Отвъд отворения портал и полупрозрачната междинна стена пред погледа им се простираше кухнята — истинска мечта на домакинята от уреди — последна дума на техниката, алпака, дълъг кухненски плот, дискретно осветление и функционално разпределение. Отляво тържествената и въпреки това изящна и гостоприемна трапезария с мебелировка, подредена като параден плац, очакваше гости.

Преди да обърне глава, Тийл знаеше, че приемната и всекидневната ще се окажат в същия колкото истински, толкова и невероятен вид.

— Е, трябва да призная, че това е наистина очарователно — заяви одобрително мисис Бейли, — а кухнята е твърде необикновена, за да се опише с думи, макар че съдейки по външния й вид, никога не бих допуснала, че къщата е толкова просторна на горния етаж. Разбира се, ще трябва да се направят известни промени. Това писалище например — ако го преместим ето тук , а поставим канапето хей там…

— Престани, Матилда — прекъсна я грубо Бейли. — Как схващаш това, Тийл?

— Виж, Хомър Бейли. Самата ид…

— Престани казах. Е, Тийл?

Мънкайки, архитектът заувърта:

— Боя се да кажа. Да се качим нагоре.

— Как?

— Ето така — той натисна друго копче. Стълба, същата като приказния мост, отвел ги нагоре, само че в по-тъмни цветове, им предложи достъп до следващия етаж. Въпреки протестите на кретащата отзад мисис Бейли тримата се изкачиха нагоре и се озоваха в спалнята. Транспарантите, както и тези на по-долния етаж бяха спуснати, но мекото осветление се включи автоматично. Тийл задействува ключа, който контролираше друга стълба, и те се изкачиха бързешком в кабинета на най-горния етаж.