Робърт Хайнлайн - И построи той чуден дом

Бейли огледа внимателно фигурата, после поклати глава.

— Все още не виждам нищо друго освен два куба — голям и малък. Тези другите шест фигури сега приличат на пресечени пирамиди вместо на призми, но все пак не са кубове.

— Естествено, естествено, ти ги виждаш в различна перспектива. Не можеш ли да разбереш това?

— Е, може и така да е. Ами тази стая от вътрешната страна? Тя е изцяло заобиколена от стени. Стори ми се, ти спомена, че имала прозорци от четирите страни?

— Има и само ти изглежда, че е заобиколена от стени. И това е най-забележителното качество на тесерактовата постройка — пълно външно изложение на всяка стая и въпреки това всяка стена служи едновременно на две стаи, а за осемстайна къща е потребна основа, колкото за една стая. Това е революция.

— Меко казано. Ти си луд, братче, не можеш да построиш такава къща. Тази вътрешна стая си е от вътрешната страна и не мърда оттам.

Тийл погледна приятеля си със сдържан гняв.

— Благодарение на такива като теб архитектурата е все още в пелени. Колко квадратни стени има един куб?

— Шест.

— Колко от тях са от вътрешната страна?

— Ами, нито една. Всички те са от външната страна.

— Добре. Слушай сега — тесерактът има осем кубични стени, всички от външната страна . Гледай ме добре. Аз ще разгъна този тесеракт така, както може да се разгъне една картонена кутия, представляваща куб, докато стане плоска. По този начин ще можеш да видиш всичките осем куба. — Като действуваше много бързо, той построи четири куба и ги нареди един върху друг в неустойчива куличка. След това построи още четири куба откъм четирите открити стени на втория куб в купчината. От хлабавите съединения на пластелиновите топчета постройката леко се олюля, но се задържа — осем куба в обърнат надолу кръст, двоен кръст, тъй като четирите допълнителни куба стърчаха в четири посоки.

— Разбираш ли? Къщата се издига върху стаята на приземния етаж, по-горните шест стаи са за живеене, а ето го и кабинета ти на най-горния етаж.

Бейли одобри този макет повече отколкото предишните фигури.

— Това поне мога да го разбера. Казваш, че и това е тесеракт?

— Това е тесеракт, разгънат в три измерения. За да го сгънеш, пак съединяваш най-горния с най-долния куб, а страничните кубове ги нагъваш, докато се срещнат с горния куб, и готово. Цялото това сгъване го правиш, разбира се, през четвъртото измерение — не бива да изкривяваш нито един от кубовете, нито пък да ги наслагваш един в друг.

Бейли продължаваше да оглежда неустойчивия макет.

— Виж какво — заговори най-сетне той. — Защо не зарежеш това сгъване през четвъртото измерение и без това няма да успееш, и не вземеш да построиш къща като тази?

— Какво искаш да кажеш с това, че няма да успея ли? Това е най-обикновена математическа задача…

— Не се горещи, синко. В математиката може да е просто, но плановете ти за строеж никога няма да бъдат одобрени. Изобщо не съществува четвърто измерение — зарежи го. Но виж, къща от този тип може и да има предимства.

Замислен, Тийл изучаваше макета.

— Хм, може би наистина си прав. Ще разполагаме със същия брой стаи и ще спестим същата квадратура строителна площ. Да, и бихме могли да разположим този среден кръстовиден етаж североизточно, северозападно и т.н., така че всяка стая да я огрява слънцето през целия ден. Тази главна греда ще служи чудесно за централно отопление. Ще построим трапезарията със североизточно изложение, а кухнята с югоизточно, с големи панорамни прозорци във всяка стая. Да, Хомър! Ще я построя! Къде искаш да ти я построя?

— Почакай, почакай! Не съм казвал, че ще я строиш за мен…

— Естествено, че за теб ще я построя. За кого другиго? Жена ти иска нова къща, значи работата е готова.

— Ала мисис Бейли иска къща в грегориански стил…

— Просто така й е хрумнало. Жените не знаят какво искат.

— Мисис Бейли знае.

— Просто някаква идея, внушена й от старомоден архитект. Тя кара нов модел кола, нали? И се облича по последна мода — тогава защо трябва да живее в дом от осемнадесетия век? Тази къща ще изпревари дори тазгодишната мода, тя е години напред в бъдещето. За жена ти ще заговори целият град.

— Ясно, ще трябва да поприказвам с нея.

— Нищо подобно. Ще я изненадаме. Пийни още едно.

— И все пак сега не можем да направим нищо по този въпрос. Ние с мисис Бейли утре заминаваме за Бейкърсфийлд. Компанията пуска в експлоатация два кладенеца.

— Глупости. Тъкмо това е случаят, който ни трябва. Ще й поднесем тази изненада, когато се върнете. Можеш веднага да ми напишеш чек и твоите грижи свършват дотук.