Робърт Хайнлайн - И построи той чуден дом

— Виж какво, Тийл — предложи Бейли, след като си пое дъх. — Можем ли да излезем на плочата над тази стая? Оттам ще можем да разгледаме наоколо.

— Разбира се, самата плоча представлява наблюдателна площадка. — Те се изкачиха по четвърта стълба, но когато капакът над главите им се повдигна, за да ги пропусне нагоре, се озоваха не на покрива, а във вестибюла на приземния етаж, там, където бяха влезли в къщата.

Мистър Бейли пребледня.

— Ангели небесни — извика той. — Това място е омагьосано. Да се махаме оттук. — Като грабна съпругата си, той блъсна входната врата и изскочи навън.

Тийл беше премного зает, за да се разтревожи от заминаването им. За всичко това имаше отговор, отговор, на който той не вярваше. Беше принуден обаче да прекъсне размишленията си поради дрезгавите викове, идващи някъде отгоре. Той натисна копчето за стълбата и се втурна нагоре. Бейли се намираше в хола, надвесен над мисис Бейли, която бе припаднала. Тийл схвана положението, отиде до вградения бар във всекидневната, сипа три пръста бренди в една чаша, която донесе и подаде на Бейли.

— Вземи… Това ще я оправи.

Бейли го изпи.

— Но това беше за мисис Бейли — рече Тийл.

— Не издребнявай — отвърна троснато Бейли. — Сипи й друго.

Тийл предвидливо също обърна едно бренди, преди да се завърне с чашата, предназначена за съпругата на своя клиент. Завари я тъкмо да отваря очи.

— Заповядайте, мисис Бейли — заговори ласкаво той. — От това ще се почувствувате по-добре.

— Но аз не слагам алкохол в устата си — възрази тя й гаврътна чашата.

— А сега ми кажете какво се случи — предложи Тийл. — Помислих, че вие двамата си тръгнахте.

— Точно така — излязохме през входната врата и се озовахме тук, горе, в хола.

— Пъклена работа! Хм — почакай малко! — Тийл отиде до всекидневната. Там откри, че панорамният прозорец в дъното на стаята е отворен. Погледна предпазливо през него. Погледът му се взираше не в калифорнийския пейзаж, а във вестибюла на приземния етаж — или в неговото точно копие. Не каза нищо, но се върна при капака на стълбището, който бе оставил отворен, и погледна надолу. Вестибюлът си стоеше на мястото, ала някак си успяваше да бъде на две различни места едновременно, и то на различни нива.

Той се върна в хола, седна в дълбоко ниско кресло срещу Бейли и се загледа в него през процепа на мършавите си колене.

— Хомър — рече той внушително. — Знаеш ли какво се е случило?

— Не, не знам, но не открия ли в най-скоро време, наистина ще се случи нещо, и то нещо много страшно.

— Хомър, това е доказателство за правдивостта на моите теории. Тази къща е истински тесеракт.

— За какво говори той, Хомър?

— Почакай, Матилда. Виж какво, Тийл, това е смешно. Направил си тук някакъв фокус и аз няма да търпя това — мисис Бейли се изплаши до смърт, а аз се изнервих. Искам само да изляза от тук вече без никакви капани и глупави дебелашки шеги.

— Говори само за себе си, Хомър — прекъсна го мисис Бейли. — Аз не се изплаших — само за малко леко ми прилоша. Обажда ми се сърцето — всички в рода ми са крехки и чувствителни хора. А сега за тази дяволия — обяснете, мистър Тийл. Говорете!

Той се опита да й развие, доколкото му позволиха многобройните прекъсвания, теорията си относно станалото с къщата.

— Доколкото разбирам сега, мисис Бейли — рече Тийл в заключение, — тази къща, която е напълно устойчива в три измерения, в четири не е. Построих къща във форма на неразгънат тесеракт — нещо се е случило с него — някакво сътресение или страничен натиск — и той е преминал в нормалната си форма — разгънал се е. — Внезапно той щракна с пръсти. — Сетих се! Земетресението!

— Земетресението ли?

— Да, да, лекият трус, който почувствувахме снощи. От гледна точка на четвъртото измерение тази къща приличаше на закрепена върху ръб плоскост. Един лек тласък и тя се прекатурва, огъва се по естествените си фуги в устойчива фигура в четири измерения.

— Счу ми се, че хвалехте устойчивостта на тази къща.

— Тя наистина е устойчива — когато е в три измерения.

— Не бих казал за една къща, че е надеждна — обади се раздразнително Бейли, — щом се огъва при най-слабото разклащане.

— Но огледай се, човече! — запротестира Тийл. — Нищо не се е разместило, не се е счупила нито една стъклена чаша. Завъртането около четвъртото измерение не може да навреди на фигура в три измерения, така както не можеш да изтръскаш буквите от напечатана страница. Ако снощи беше спал тук, изобщо нямаше да се събудиш.