Робърт Хайнлайн - И построи той чуден дом

— Не бива да върша подобно нещо, без да се посъветвам с нея. Това няма да й хареса.

— Щом е така, кажи кой носи панталони във вашето семейство?

Чекът бе подписан по средата на втората бутилка.

В Южна Калифорния нещата се вършат бързо. Нормалните къщи там се строят обикновено за месец. Под пламенното пришпорване на Тийл тесерактовият дом растеше шеметно към небесата не за седмици, а за дни и кръстообразният му втори етаж вече стърчеше към четирите краища на света. Първоначално имаше известни неприятности със строителните контрольори относно тези четири стърчащи стаи, но като си послужи със здрави напречни греди и пари в плик, успя да ги убеди в надеждността на своето строителство.

Както бе уговорено, Тийл дойде с колата си пред дома на Бейли на другата сутрин след завръщането им в града. Изсвири с двугласния си клаксон. Бейли подаде глава през входната врата.

— Защо не звъниш на звънеца?

— Ще ми отнеме много време — отвърна весело Тийл. — Аз съм човек на действието. Готова ли е мисис Бейли? А, ето ви и вас, мисис Бейли. Добре сте се завърнали, добре сте се завърнали у дома. Сядайте в колата — имаме изненада за вас!

— Ти познаваш Тийл, нали, скъпа? — обади се неловко Бейли.

Мисис Бейли изсумтя презрително.

— Познавам го. Ние ще отидем с нашата кола, Хомър.

— Разбира се, скъпа.

— Чудесна идея! — съгласи се Тийл. — Тя е по-мощна от моята — ще стигнем по-бързо. Аз ще шофирам, тъй като знам пътя. — Той взе ключовете от Бейли, намести се на шофьорската седалка и включи двигателя, преди мисис Бейли да успее да се окопити.

— Изобщо не бива да се притеснявате от карането ми — извърна той глава към мисис Бейли, за да я успокои, докато подгони мощната кола по авенюто и зави към булевард „Сънсет“. — Всичко е въпрос на мощност и управление, динамичен процес — точно по мой вкус. Никога не съм имал нито една сериозна злополука.

— До втора няма да доживеете — каза заядливо тя. — Моля ви гледайте пред себе си!

Той се опита да й обясни, че пътната злополука не е въпрос на зрение, а на интуитивно съчетание от пътища, скорост и вероятности, но Бейли го прекъсна.

— Къде е къщата, Куинтъс?

— Къщата ли? — попита подозрително мисис Бейли. — За каква къща става въпрос, Хомър? Да не си направил нещо без мое знание?

Тийл се намеси най-дипломатично.

— Наистина става въпрос за къща, мисис Бейли. И то каква къща! Тя е изненада за вас от предания ви съпруг. Почакайте само да я видите…

— Ще я видя — съгласи се мрачно тя. — В какъв стил е?

— Тази къща налага нов стил. В сравнение с нея телевизията е престаряла, а следващата седмица е закъсняла. Трябва да я видите, за да ви хареса. Между другото — продължи той припряно, отклонявайки някоя язвителна забележка. — Усетихте ли земетресението снощи?

— Земетресението? Какво земетресение? Хомър, имаше ли земетресение?

— Незначително — продължи Тийл — в около два часа през нощта. Ако не бях буден, нямаше да го усетя.

Мисис Бейли потрепера.

— О, тази ужасна страна! Чуваш ли, Хомър? Могли сме да бъдем убити в леглата си, без изобщо да разберем. Защо ти позволих да ме склониш да напусна Айова?

— Но, скъпа — възрази той отчаяно, — нали искаше да се появиш пред света именно в Калифорния. Ти не харесваше Демойн.

— Не е нужно да разискваме този въпрос — каза тя решително. — Ти си мъж и ти трябва да предугаждаш подобни неща. Земетресения!

— Ето едно нещо, от което не бива да се боите във вашия нов дом, мисис Бейли — каза Тийл. — Той е напълно обезопасен срещу земетресения — всяка част е в безупречен динамичен баланс с всички останали части.

— Е, да се надяваме. Къде е тази къща?

— Точно зад завоя. Ето табелата.

Огромна табела във форма на стрела от онези, по които си падат спекулантите с недвижими имоти, съобщаваше с букви, твърде едри и ярки дори за Южна Калифорния:

— Това, естествено, ще бъде свалено — побърза да каже той, забелязвайки изражението й — веднага щом встъпите във владение.

Той зави покрай ъгъла и гумите изсвириха, когато спря пред „Къщата на Бъдещето“.

— Voilá 2 2 Ето (фр.). Б.пр. ! — Тийл се втренчи в лицата им, за да проследи реакцията.

Бейли гледаше, невярвайки на очите си, а мисис Бейли — с открито неодобрение. Отпреде им стоеше обикновена кубична маса, която освен врати и прозорци не притежаваше никакви други архитектурни белези, като изключим, че бе украсена със сложни математически чертежи.