Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Той се протегна и бутна хамака й.

— Къде?

— Какво къде? — измърмори тя, изтръгната от лека дрямка.

— Къде си го правила в хамак?

— О… На балкона в апартамента ми. — Тъй като знаеше, че Бен не може да я види в тъмното, Джилиън се ухили самодоволно. На балкона й наистина висеше хамак и от време на време тя си подремваше в него.

Той лежеше и кипеше от яд. Кльощавият археолог прие образа на мускулест калифорниец с изсветляла от слънцето коса и скъпи дрехи. На балкона. На публично място! Господи, дори и той не бе го правил на публично място. Не можеше да повярва, че първото му впечатление за нея е било толкова измамно: познаваше жените, умееше да разгадава желанията им, но Джилиън непрекъснато го объркваше. Онази нощ, докато я целуваше в хотелската стая, усети възбудата й, но тя не пожела да разтвори устните си и да отвърне на целувката му. Подобно самообладание бе необяснимо за него. Какво й пречеше да се отдаде на удоволствието?

Нощта не беше звездна, ала все пак над реката се носеше бледо сияние, което разсейваше пълния мрак, възцарил се под покрова на джунглата. Бен не можеше да различи чертите на Джилиън, макар че хамакът й бе само на няколко сантиметра от неговия, но тя лежеше неподвижно, значи спеше. По дяволите, как можа да му каже, че се е чукала на балкона и после да заспи като пън! При това положение той изобщо не можеше да заспи!

Непрекъснато си мислеше за онзи хамак, но по някое време въображението му изтика назад шикарния калифорниец и постави Бен на неговото място. Беше я докосвал доста пъти, притискал я беше към себе си, така че имаше представа колко е мускулеста и стегната; виждаше това стройно, добре оформено тяло голо, представяше си как стегнатите й гърди подскачат, а зърната им се втвърдяват от възбуда, докато той бързо се движи в нея.

Членът му щеше да изскочи от панталона. Бен погледна намръщено към спящата Джилиън и се опита да намести тялото си в по-удобно положение.

Лежа буден дълго време, въртеше се и въздишаше. В далечината тътнеше буря и той се вслуша в грохота, опитвайки се да прецени дали пак ще трябва да опъват брезента, ала стихията се отдалечаваше. По едно време долови драскане по борда на лодката; двамата с Пепе начаса скочиха на крака и Бен освети с фенер релинга. Уплашената водна костенурка мигновено потъна в дълбините. Нощната серенада продължи необезпокоявана.

Бен отново си легна. Незначителният инцидент бе отвлякъл мислите му от Джилиън. Той се прозя и най-после се унесе в дълбок сън.

Кресливите маймуни разбудиха всички още преди пукването на зората. При първия писък Джилиън рязко се изправи, отметна пашкула на мрежата, готова да посрещне атакуващия враг. Бен изсумтя и изпсува, ала не показа признаци на тревога, докато спускаше крака към палубата.

Джилиън бързо разбра на какво се дължи врявата: чела беше за кресливите маймуни, но не предполагаше, че утринният им ритуал, с който маркираха териториите си, бе толкова шумен. Крясъците непрестанно се усилваха, докато по едно време й се стори, че хиляди хора пищят в един глас. Стана й неприятно, че се е уплашила, въпреки че бързият поглед, хвърлен към съседната лодка, я увери, че Рик и Кейтс също са се стреснали. По израза на лицата им личеше, че те все още не са разбрали какво става.

— Уплаши ли се? — попита я Бен и се прозина, разтривайки лицето си с ръце.

Нямаше смисъл да го лъже.

— Изкарах си акъла — призна си тя. — Не мисля, че човек може да свикне с подобна гюрултия, ала всички вие реагирахте, като че ли е иззвънял най-обикновен будилник.

— То си е така. Как спа?

— По-добре, отколкото предполагах. Сигурно съм била уморена. — Или пък съм се чувствала в безопасност до теб. Странна мисъл!

Той се протегна като сънлив тигър, сетне обви с тежката си ръка раменете й и обърна лицето й на изток.

— Виж — рече той; рано сутрин гласът му звучеше по-дълбоко и протяжно от обикновено.

Джилиън затаи дъх. Слънцето висеше като огромна сияйна топка в перленото небе, а дърветата се очертаваха в черно на фона му. Гладката като тъмно стъкло река се виеше като лъскава ивица сред гъстата джунгла. Няколко сиви облака бяха кацнали на върховете на дърветата като че бяха последните остатъци от парата, от която беше възникнал светът. Сякаш отново бе настъпило началото на всички времена.

Бен я остави да стои захласната в прекрасната картина и тръгна да си върши работата.

Закуската се състоеше от кафе, бъркани яйца, бекон и препечени филийки — напълно нормална храна, като се има предвид къде се намираха Е, какво от това, че яйцата бяха на прах и беконът от консерва. Под вещото ръководство на Бен приготвянето на храната, яденето и разтребването отнеха по-малко от три четвърти час. Преди Джилиън да се опомни, те бавно напуснаха залива, насочвайки се към буйното течение на реката.