Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Той не правеше нищо, просто стоеше толкова близо до нея, че тялото му докосваше нейното. Тя усещаше погледа му върху лицето си, но не смееше да вдигне очи, защото не искаше да види чувствената му усмивка и не искаше да покаже неволния си ответ. Топлината му я обгръщаше, мамеше я, увличаше я, изсмукваше силите й. Досега не бе разбрала, че Бен е толкова висок, но явно беше над метър и деветдесет, а тялото му беше само мускули. Сигурно в леглото бе неотразим…

Не. Джилиън възпря тази мисъл, ужасена, че е могла да си представи подобно нещо. Не искаше да си мисли какво представлява Бен в леглото.

— Джилиън — той произнесе името й нежно и гальовно. — Погледни ме!

Тя преглътна.

— Не!

От гърдите му отново се изтръгна смях.

— Голям инат си!

Той плъзна лявата си ръка в косите на тила и леко ги подръпна, принуждавайки я да вдигне лицето си нагоре. За миг тя видя очите му, блестящи и дълбоки, лукавите искрици си бяха отишли; сетне Бен се наведе и прилепи устните си върху нейните.

Тя потрепна, сетне застина със затворени очи. Внезапната вълна от удоволствие я свари неподготвена. Очакваше да изтърпи целувката му, нищо повече, но наместо това гореше от желание да разтвори устните си под настойчивия му език. Като светкавица я осени прозрението, че през цялото време е подценявала уменията му на съблазнител. Дъхът му миришеше приятно на уиски; плътните му устни нежно милваха нейните. Би могла да устои на груба сила, без да й мигне окото, ала Бен не използваше силата си; той я съблазняваше с бавни, нежни целувки; изкушаваше я със затаената си страст, която прозираше в бавните движения на езика му, примамваше я с животинската си топлина и сила, канеше я да се забрави в прегръдките му.

О, Боже, той бе страшно опасен.

Джилиън сви ръцете си в юмруци и заби нокти в дланите си, опитвайки се отчаяно да му устои. Не искаше да разтвори устните си и да се отдаде на ласката му, но толкова много го желаеше, че се разтрепери от напрежение.

Бен сложи край на мъчението, като откъсна устните си от нейните след една последна бавна целувка, която едва не я срази.

— Сладурана — прошепна той и докосна с пръст устните й. Сетне сините му очи срещнаха нейните и по лицето му се изписа задоволство от онова, което прочете в погледа й.

— Хванах те натясно — небрежно заяви Бен. — Заключи вратата след мен!

Тя стоеше вцепенена на мястото си и гледаше подире му. На прага той спря и въпросително повдигна вежди, сетне направи крачка към нея. Джилиън го изгледа заплашително. Бен се усмихна, махна й с ръка и безмълвно напусна стаята.

След минута тя заключи вратата, отпусна се на стола, където бе седял той допреди малко и се опита да сложи в ред обърканите си мисли. В момента й беше трудно да разсъждава, защото копнееше от желание да чувства, да се отдаде на блажените усещания, които Бен бе пробудил у нея.

О, Боже, защо този мъж не беше просто един мърляв грубиян, който не се отлепва от бутилката, какъвто й се бе сторил на пръв поглед? Лесно можеше да устои на подобен човек, но истинският Бен, който й се бе разкрил тази вечер, бе нещо съвсем различно. Макар и да бе безочлив и нахален, той бе очарователен, може би сексуалната му необузданост също бе част от чара му. Никога не бе срещала човек, който изобщо не прикрива сексуалните си въжделения като Бен Луис. Освен това бе интелигентен и проницателен: веднага бе прозрял, че Кейтс е замислил нещо. За съжаление обаче, бе разбрал колко лесно може да сломи съпротивата й и предизвиквайки я, бе изпитал дяволско удоволствие.

Беше се съгласила да прекара два месеца с него в джунглата — каква непростима грешка! Носеше си противозачатъчни хапчета, не защото възнамеряваше да се впуска в любовни авантюри, а защото така й подсказваха здравият разум и инстинктът за самосъхранение. Всичко може да се случи на една жена в чужда държава, в дивашкия свят на джунглата. Щеше да бъде нащрек, да се пази, ала безжалостното й чувство за реалност и втълпяваше да очаква най-лошото. Много трудно щеше да й бъде да се опази от Бен Луис, защото трябваше да устои и на собствените си желания. Ако той правеше любов толкова добре, колкото се целуваше, жените сигурно умираха от удоволствие.

Можеше да умре и по друг начин, ако трябваше да си признае честно. Присъствието на Дутра правеше експедицията още по-опасна, но вече бе твърдо късно да се връща назад. Дори и това да костваше живота й, тя бе готова да поеме риска, защото нямаше да има друг шанс да измие срама от името на професора и да се изкачи към висините на кариерата. Искаше да успее и заради себе си, и заради баща си, копнееше да му направи един последен подарък, който той би оценил много високо.