Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

От друга страна, ако тя наистина можеше да върви цял ден с тежък товар на гърба, тялото й вероятно бе само здрави мускули. Внезапно си представи как стройните й стегнати бедра обхващат гърба му и топлина се разля в слабините му. Остави Тереза да спи в разхвърляното легло, омаломощена след цял следобед бурен секс и тръгна към бара напълно задоволен. Обаче пенисът му май беше на друго мнение. По дяволите, този проклетник винаги си правеше, каквото си иска. Колкото и стегната и стройна да беше госпожицата Археоложка, той не я искаше за експедицията.

— Добре, да поставим въпроса ребром — процеди той през зъби. — Искате да бъдете единствената жена сред цяла група мъжкари, и то в продължение на няколко месеца.

— Да оставим секса настрана, г-н Луис.

— Как така да зарежем секса? Всеки ден във всички кътчета на света мъжете се бият за жени.

— Колко глупаво!

— Да, и аз все си мисля така, но погледнете истината в очите: ако вие сте единствената жена, значи ще държите монопола, а мъжете ще подивеят от тая работа.

Тя го погледна присмехулно.

— Няма да се разкарвам пред вас по бельо, г-н Луис, освен това съм готова да се защищавам. Очаквам хората, които ще наемете, да не бъдат все пак изнасилвачи.

Бен се замисли. Нямаше нужда нито от мангизите, нито от разправиите. Можеше да им каже да си потърсят някой друг, а той щеше да прекара следващите няколко седмици в леглото с Тереза, както беше намислил. От друга страна, безпогрешният му нюх подсказваше, че тая работа не е читава: уж мацката командваше, ама онези двамата май играеха друга игра. Гореше от любопитство да разбере за какво точно става дума, освен това надушваше мангизи, и то много. Бен не се смяташе за безскрупулен тип, ала задръжките му изчезваха, щом станеше дума за пари, особено пък когато се налагаше да изиграе двама измамници.

— Съгласен съм — отсече той. — Сега да обсъдим подробностите.

Бен глътна яка доза от уискито и отдаде цялото си внимание на планирането на експедицията. Точното изчисляване на необходимото количество припаси за дълго пътуване в джунглата не беше шега работа. Колко души щяха да участват? Къде беше крайната точка? Колко дълго възнамеряваха да останат там? Бен винаги носеше допълнителни припаси в случай, че станеше нещо непредвидено — както винаги и ставаше. Трябваше да прецени всички възможни усложнения.

Измъкна една карта, която беше доста по-подробна от онази, която двамата мъже му бяха показали, и я разстла на масата.

— А сега ми покажете къде отиваме.

Джилиън се наведе и очерта широка окръжност с показалеца си.

— Това е районът на експедицията.

Бен я изгледа така, сякаш се е побъркала. Посоченият район покриваше хиляди квадратни мили.

— По дяволите, ако нямате по-точна представа къде отиваме, ще трябва да скитаме цели месеци из джунглата, без да намерим каквото и да е, освен това този район не е най-подходящото място за разходки. Това е неизследвана територия, сладурчета. Никой не знае какво точно има там. Нито един бял човек не се е върнал обратно.

Джилиън го слушаше невъзмутимо.

— Ще уточняваме курса по пътя, г-н Луис.

— Е да, ама аз не мога да купувам припаси по пътя — подигравателно измърмори той. — Трябва предварително да знам къде отивам.

Тя се наведе и посочи с пръст една точка извън очертания по-рано район.

— Осигурете достатъчно припаси, за да можем да стигнем до тази точка. Това ще е повече от достатъчно.

Бен оголи зъбите си, но не защото се усмихваше.

— Вижте какво, ще трябва да влачим на гръб гадните припаси. Колкото по-голям е товарът, толкова по-дълго ще трае пътуването. Колкото повече киснем там, толкова повече ще трябва да ядем. Това ясно ли ви е, сладурчета?

— Сигурна съм, че ще намерите задоволителен среден вариант.

— Средният вариант не ме задоволява в момента. — Но щеше да бъде много доволен, ако можеше да я стисне за гърлото. Или да я яхне. Чувстваше се силно възбуден. За първи път спор с жена му оказваше подобно въздействие; значи е вярно, че един мъж не може да устои на предизвикателство, хвърлено от жена, а г-ца Джилиън Шърууд бе предизвикателна от главата до петите.

— Тогава направете онова, което смятате за най-добро — безразлично рече тя. — Дадох ви информацията, която смятам за достатъчна.

Бен подозираше, че тя знае много повече, ала студените й зелени очи бяха непроницаеми. Питаше се защо Джилиън държеше целта на експедицията в строга тайна, дори не бе я казала на брат си. Всъщност той също не би споделил важна информация с човек като Рик Шърууд, особено като се има предвид, че подъл тип като Стивън Кейтс му е приятел. Може би г-ца Шърууд да беше по-умна, отколкото му се бе сторило на пръв поглед. Но, дявол да го вземе, какво възнамеряваше да прави, когато достигнеха местоназначението? Да стои денонощно на пост ли?