Джоан Харис - Спи, бледа сестро

Слушах разказа за предателството на Хенри с почти безразлично спокойствие. Струваше ми се, че целият свят около мен се е сгромолясал, но инстинктивно криех чувствата си, като току подавах бокала си на Фани за ново питие.

— Не пий повече от това — сопна ми се Моуз. — Става късно. Нека те изпратя до вкъщи.

Аз поклатих глава.

— Искам да поостана още малко — казах с привидно хладнокръвие. — Хенри ще се прибере от ателието след няколко часа, а дори да закъснея, никога няма да разбере къде съм била — тук се изсмях с горчива невъздържаност. — Може би трябва да му кажа!

— Надявам се, че това беше опит за шега — отбеляза Моуз, опасно спокоен.

— Не се и съмнявам — чух докачливата нотка в гласа си и се опитах да възприема небрежния самоуверен тон на Фани. — Но ти имаш интерес от благоразположението на Хенри. В края на краищата съблазняваш жена му, нали? — видях как на лицето му се изписа презрение и гняв, но не можех да се спра. — Имаш странни представи за приличие, Моуз — добавих. — Смея да кажа, че според теб като че ли на мъжа му е простено всяко престъпление, всяко предателство, доколкото се пази привидното приличие. Струва ми се, че изобщо не те е грижа дали на мен ми е добре или не.

— Преиграваш — хладно отсече той.

— Ни най-малко! — казах аз и дрезгаво се изсмях. — Сигурна съм, че знаеш всичко за актьорската игра — в края на краищата ти си специалист.

— Какви ги приказваш?

Изведнъж изгубих нишката и вече не знаех. Преди миг бях изпитала такъв непреодолим гняв, че се бях оставила да избухна, но сега ми се струваше, че това не ме засяга, че гневът принадлежи на някой друг — на някой по-смел и по-силен от мен… на непознат човек.

Какво ме беше прихванало? Сега всичко ми се струваше неясно, като диря от сън, разсеяла се след събуждането.

— Аз… извинявай, Моуз, не исках да те обидя. Моля те, нека не си тръгваме толкова бързо — в гласа ми прозвуча отчаяна молба, но Моуз не се трогна. Видях как сините му очи се свиха до цепки, тънки като бръснач, той рязко се обърна и заговори с леден тон:

— Знаеше, че не искам да идвам тук — каза. — Дойдох само заради теб. Сега искам и ти да си тръгнеш заради мен, защото иначе, Бог ми е свидетел, ще си тръгна без теб.

— Моуз…

— Опитай се да проявиш малко разбиране, драги ми Моуз — намеси се Фани с неизменно присмехулен тон. — Ефи току-що научи доста смущаващи неща, не мислиш ли? Или може би трябваше да я оставя да тъне в блажено неведение?

Моуз погледна и двете ни с изкривена от злоба физиономия.

— Няма да оставя две пачаври да ми казват какво да правя! — избухна той. — Ефи, аз търпя сълзите и нервите ти. Днес за малко да ме арестуват заради истеричните ти крясъци. Обичам те повече, отколкото съм обичал която и да е друга жена, но чашата преля. Няма да се оставя да ме тъпчат, особено под този покрив. Така че тръгваш ли с мен или не?

Две пачаври! Думите потънаха като камъни в тъмния кладенец на съзнанието ми. Две пачаври… Той посегна да хване ръката ми, но аз го отблъснах. Котката бясно изсъска, скочи изпод стола и се скри под гардероба.

— Не ме докосвай!

— Ефи…

— Махай се!

— Само ме изслушай…

Аз се обърнах и го погледнах хладнокръвно. За пръв път забелязах напрегнатите бръчки около присвитите му устни, студеното безразличие в дълбините на очите му.

— Махай се — казах. — Отвращаваш ме. Сама ще се прибера. Не искам да те виждам повече.

В първия миг челюстта му увисна, после устните му се изкривиха презрително.

— Ах, ти, малка нахална…

— Казах: махай се!

— Ще си платиш за това — тихо и злобно промърмори той.

— Махай се!

Последва неловка пауза, в която Моуз остана вцепенен, скръстил ръце отбранително, и тогава ми се стори, че се е уплашил — като човек, чийто безобиден домашен любимец се е научил да хапе, — и съзнанието за този страх ме порази до такава степен, че замайването изчезна, обзе ме див възторг и някакъв подивял глас вътре в мен заповтаря: ухапи го, ухапи го, ухапи го… Моуз сви рамене, обърна се, излезе от стаята и затръшна вратата зад себе си. Аз рухнах: целият ми триумф се разтопи в порой от сълзи.

Фани ме остави да поплача около минута, после много внимателно сложи ръка на раменете ми.

— Обичаш го, нали?

— Аз…

— Така ли е?

— Да, струва ми се.

Тя кимна.

— Тогава по-добре го настигни, момичето ми. Знам, че пак ще ми дойдеш на гости. Ето… — Фани взе котката, която се беше върнала при мен, след като Моуз излезе, и я сложи в ръцете ми. — Тиси те харесва. Вземи я със себе си, грижи се за нея и тя ще ти бъде добра приятелка. По очите ти познавам, че си много самотна с Хенри Честър.