Джоан Харис - Спи, бледа сестро

Коломбина оцеляла. Попаднала при един парижки антиквар в годината, в която съм се родил, и на връщане от Лурд баща ми я забелязал и веднага я купил, въпреки че копринената й рокля била плесенясала, а очите били хлътнали в главата й от немарливото и небрежно съхранение. Когато я видял как танцува, разбрал, че е специална: щом завъртиш ключето отзад на кръста й, тя започва да се движи, отначало малко сковано, после нечовешки плавно, вдига ръце, кърши кръст, прегъва колена, показва пухкавата заобленост на порцелановите си глезени под бухналата пола. След месеци грижлива реставрация Коломбина възвърнала цялата си красота и великолепна в дрехите си от син и бял сатен, гордо заела мястото си в колекцията на баща ми между индийската музикална кутия и персийския клоун.

Не ми беше позволено да я навивам. Понякога нощем, докато лежах буден в тъмното, чувах тих музикален звън зад затворената врата, приглушен и интимен, почти плътски… Представата за баща ми по нощница с танцуващата Коломбина в ръце ме изпълваше с абсурден смут. Не можех да не се питам как точно я държи, дали оставя ръката си дръзко да се плъзне под вълнистите дантели на фустите й…

Рядко виждах майка ми: тя често беше неразположена и прекарваше много време в стаята си, където не ми разрешаваха да влизам. Майка ми бе прекрасна загадка, с тъмни коси и теменужени очи. Един ден, когато надникнах в тайнствената стая, помня, че видях огледало, бижута, шалове, куп красиви халати, проснати на леглото. От всичко това лъхаше мирис на люляк, уханието на майка ми, когато се надвесваше над мен да ме целуне за лека нощ, ароматът на бельото й, в което заравях лице, когато прислужницата го простираше да съхне.

Бавачката ми казваше, че майка ми била голяма хубавица. Омъжила се против волята на родителите си и оттогава не поддържала отношения със семейството си. Може би затова майка ми понякога ме гледаше с онова изражение на предпазлива надменност, може би затова никога не ме докосваше и не ме прегръщаше. Аз от своя страна я издигах на пиедестал, тя ми се струваше така недосегаема, така изискана и чиста, че не бях способен да изразя обожанието си, смазан от собственото си нищожество. Никога не обвинявах майка ми за онова, което ме подтикваше да правя: години наред проклинах своето порочно сърце, тъй както може би Адам е проклинал змията за прегрешението на Ева.

Бях на дванайсет, все още пеех в хора, но гласът ми бе достигнал онази нечовешка чистота, която предвещава края на детството. Беше август и цялото това лято бе прекрасно: дълги сини мечтателни дни, изпълнени със сластни ухания и напоителни усещания. Играех в градината с приятели, бях разгорещен и прежаднял, косата ми стърчеше на всички страни като на дивак, по коленете на панталоните ми имаше зелени петна от трева. Промъкнах се тихичко в къщата: исках да се преоблека бързо, преди бавачката ми да е видяла на какво приличам.

Там нямаше никого освен кухненската прислужница — баща ми беше в църквата, където се приготвяше за вечерната служба, а майка ми се разхождаше край реката — и аз изтичах по стълбите към стаята си. На площадката на стълбището спрях за малко и видях, че вратата към стаята на майка ми е открехната. Спомням си, че забелязах дръжката на вратата — кръгла, от синьо-бял порцелан на цветя. От хладния полумрак ме лъхна аромат на люляк и почти напук на себе си се приближих и надзърнах в стаята. Вътре като че ли нямаше никого. Аз се огледах виновно, бутнах вратата и влязох, като най-чистосърдечно си казах, че щом вратата е била отворена, не съм се вмъкнал без разрешение. За пръв път в живота си бях сам-самичък в стаята на майка ми.

В първата минута се заех да разглеждам редовете с шишенца и дрънкулки покрай огледалото, после се осмелих да докосна копринено шалче, дантелите на фуста, фината тъкан на долна дреха. Бях запленен от всички вещи на майка си, от загадъчните стъкленици и бурканчета, от гребените и четките с косми от косата й по тях. Сякаш тази стая беше майка ми, сякаш бе побрала в себе си цялото й същество. Чувствах, че ако уловя всеки нюанс в стаята, вече ще знам как да кажа на майка ми колко я обичам с думи, които тя би могла да разбере.

Посегнах да докосна отражението си в огледалото и неволно съборих едно шишенце. Въздухът се изпълни с главозамайваща смесица от ухания на жасмин и на орлови нокти. В припрения си стремеж да вдигна шишенцето разсипах кутия пудра на тоалетната маса, но ароматът подейства така странно на нервите ми, че вместо да изпадна в паника, аз тихичко се разсмях. Майка ми нямаше да се върне скоро, баща ми беше в църквата. Какво толкова, ако поразгледам малко? А и чувствах в себе си възбуда, власт, като докосвах вещите на майка ми в нейно отсъствие. Една кехлибарена огърлица ми намигна в полумрака, взех я и импулсивно си я сложих. Прозрачен шал, лек като дъх, ме докосна по ръката. Поднесох го към устните си и сякаш почувствах кожата й, уханието й до лицето си.