Джоан Харис - Спи, бледа сестро

Здесь есть возможность читать онлайн «Джоан Харис - Спи, бледа сестро» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Спи, бледа сестро: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Спи, бледа сестро»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хенри Честър, викториански художник с деспотичен и пуритански нрав, търси съвършения модел. Намира го в лицето на деветгодишната Ефи. Десет години по-късно красивата, невинна и упоена с лауданум Ефи изглежда съвършената съпруга. Но нещо в нея е на път да се пробуди. Въведена от любовника си Моуз в опасен подземен свят на интриги и изнудване, тя се запознава с Фани Милър, съдържателка на публичен дом, и с призрачната й дъщеря Марта, убита преди десет години в деня на редовното посещение на Хенри в дома на майка й…
След като приятелството им се превръща в мания и тайното минало на Хенри е разкрито, Ефи и Марта замислят отмъщението си заедно.

Спи, бледа сестро — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Спи, бледа сестро», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ефи… — изведнъж осъзнах, че трябва да й кажа нещо, нещо ужасно важно. — Марта, къде е Ефи?

Лицето й беше безизразно.

— Ти я уби, Моуз — тихо каза тя. — Остави я в гробницата и тя умря, точно както Хенри си мислеше. Знаеш, че си я убил.

Бях задал погрешен въпрос. Чувствах как времето се изнизва като спирала.

— Тогава коя си ти? — извиках отчаян.

Тя ми се усмихна — тънка, студена усмивка като лунен сърп.

— Знаеш, Моуз — каза.

— Проклет да съм, ако знам!

— Ще узнаеш — прошепна тя и когато се събудих в тъмното, лепкав от пот и с болки в цялото тяло, усмивката й остана у мен като малка риболовна кукичка, забита в тила ми. И сега е на същото място, сега, когато потъвам в непостижимата празнота на свят без Моузес Харпър… Виждам я как искри в смълчаното пространство като остра коса. „Ни видяна, ни позната…“ Между слепотата, невежеството и неумолимата инерция на отрицанието се случва човек да се влюби.

И когато същата сутрин ми казаха, че в гробницата на Ишъруд в Хайгейт е намерено тяло на жена, изобщо не се изненадах.

64

Иска ви се да разберете, нали? Надушвам гладното ви любопитство, като пот — гореща и кисела. О, как ви се иска да узнаете. Но аз няма да ви кажа къде съм, а и да ви кажа, никога няма да ме намерите, пък и за пътешествениците всички места си приличат: ферми, градове, малки къщи… едно и също. Сега пътувам с циганите. Това е почтен живот — през повечето време — и е по-безопасно да сме в постоянно движение. Никой не задава въпроси. Всички тук имат своите тайни и своята магия.

В Лондон е лесно да изчезнеш. Хора идват и си отиват, унесени в ежедневните си дела, затова никой не обърна внимание на една стара жена с кошница, пълна с котки, която крачеше по мекия сняг. Оставих всичките си неща на „Крук Стрийт“: предполагам, че момичетата са ги разпродали, когато най-после са разбрали, че няма да се върна. Дано са го направили — те бяха добри момичета и на мен ми беше мъчно да се разделя с тях. Но такъв е животът. Пътувай бързо и без багаж — това е моето мото, така беше дори в далечните дни, когато Марта беше малко дете. И сега, двайсет години по-късно, пак пътуваме бързо и без багаж, а снегът вали в гърбовете ни като Ангела при портата.

Циганите ни взеха със себе си, без да кажат и дума — те знаят много за ловците и жертвите, — дори ни дадоха каруца и кон. Някои от тях още помнеха майка ми и казваха, че аз приличам на нея. Започнах да правя отвари и любовни еликсири, лекове срещу подагра или немилостиво мъжко сърце и се сдобих с повече приятели, отколкото вие някога ще имате с вашата църква и проповеди. Те ми дадоха ново име, но аз няма да ви го кажа — циганско име, — и понякога предсказвам съдби по селските панаири с помощта на картите Таро, кристалното кълбо и зеления шал, метнат върху лампата. Но аз не гледам на всеки. Не — обичам младите момичета, нежните, с блеснали очи и бузи, пламнали от приказна надежда. Може би един ден ще намеря сред тях различно момиче, самотно като Ефи, което ще се научи да лети и да следва балоните…

Ние — Марта и аз — продължаваме да се надяваме. Последния път бяхме толкова близо, казва ми тя, толкова умопомрачително близо. А сега сме по-близо отвсякога: споменът за Ефи, скръбта по Ефи ни свързва — не с горчивина, а с леко меланхолично съжаление за онова, което би могло да бъде. Ефи, нашето малко момиче. Нашата бледа сестра. Ние я обичахме, знаете ли, обичахме я повече, отколкото който и да било от вас някога я е обичал, достатъчно, за да искаме да остане с нас завинаги… и донякъде тя е с нас, в сърцата ни: бедната смела Ефи, която доведе изгубената ми Марта обратно у дома.

В зимните вечери аз седя в каруцата на светлината на малка синя свещ, а Тиси, Мегера и Алекто се гушат в краката ми до печката и слушат как пея на Марта, която мърка на коляното ми:

На стълбите в палата,
на стълбите в палата
девойка хубава седи,
девойка хубава седи…

Един ден ще я намерим, Марта, обещавам й аз, докато галя меката й черна козина. Чувствително момиче с ясни, невинни очи. Самотница, която има нужда от майка, от сестра. Един ден ще я намерим. Един ден… скоро…

65

Беше Ефи. Те ме заведоха да опозная тялото, което лежеше в моргата, и през цялото време бяха много любезни, с тихата учтивост на палачи. Усещах как с всеки дъх примката се затяга около врата ми… Тя лежеше върху леко наклонен мраморен блок, а в един канал до краката ми течеше силен дезинфектант и издаваше тихи бълбукащи звуци, които отекваха в безграничната тишина на моргата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Спи, бледа сестро»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Спи, бледа сестро» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джоан Харис - Бонбонени обувки
Джоан Харис
Джоан Харис - Шоколад
Джоан Харис
libcat.ru: книга без обложки
Джоан Харис
libcat.ru: книга без обложки
Джоан Харис
Джоан Харис - sineokomomche
Джоан Харис
Джоанн Харрис - Спи, бледная сестра
Джоанн Харрис
Лори Нельсон Спилман - Счастливые сестры Тосканы
Лори Нельсон Спилман
Джоанна Болори - Список желаний
Джоанна Болори
Отзывы о книге «Спи, бледа сестро»

Обсуждение, отзывы о книге «Спи, бледа сестро» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x