Хари Харисън - Опцията на Тюринг

— Хайде да пием кафе, докато ми разказваш.

Влязоха в столовата на управлението и си взеха от черното препечено мексиканско кафе; Рохарт отпи бързо, преди да заговори.

— В болницата вдигнаха доста голяма паника, когато разбраха колко сериозно е ранен Брайън. Даже изпратиха вертолет за някакъв известен хирург, някой си Снеърсбрук.

— Доктор Ерин Снеърсбрук. Последният път, когато чух за нея, се занимаваше с изследователска работа в института „Скрипс“ в Ла Хойя. Може ли да й предадеш молбата ми да се обади, когато излезе от операционната?

Рохарт извади телефона от джоба си и предаде съобщението до службата.

— Страхувам се, че не я познавам.

— А би трябвало. Тя е лауреат на наградата „Ласкър“ за медицина — невропсихология — и навярно е най-добрият неврохирург у нас. И ако направиш справка, ще разбереш, че Брайън работеше заедно с нея върху някои от изследванията си. Не знам никакви подробности, просто го разбрах от последния доклад до моята служба.

— Ако е толкова добра, мислиш ли, че…?

— Ако някой може да спаси Брайън, това е Снеърсбрук. Надявам се Брайън да е бил свидетел на станалото. Ако оживее, ако дойде в съзнание, може да ни наведе на някаква следа. Защото до този момент нямаме абсолютно никакви улики за това как е била организирана тази невероятна акция.

— Знаем в общи линии как е станало всичко. Не исках да използвам факса и да ти пращам секретни подробности по откритата линия. — Рохарт му подаде някаква снимка. — Това е всичко, останало от нещо, което сигурно е било компютър. Разтопен от термичен взрив.

— Къде беше?

— Заровен зад оградата на центъра за управление. Инженерите твърдят, че е бил включен към алармената сигнализация. Несъмнено е бил програмиран така, че да изпраща фалшиви сигнали по видео и алармената система до центъра за охрана.

Беникоф кимна мрачно.

— Много умно. Операторите в центъра виждат само това, което е на екрана, и показанията на уредите. Навън може да настъпи краят на света — но щом на екрана се виждат луната и звездите и се чува воят на койотите, дежурният офицер нищо няма да разбере. Но какво ли е станало с пешите патрули, с кучетата?

— Няма следи, които да ни подскажат. Изчезнали са…

— Също като апаратурата… и всички хора с изключение на Брайън, който беше в лабораторията. Там, по дяволите, е било направено грубо нарушение на нормите за сигурност. Ще се занимаем с него, но не сега. Останахме с пръст в устата, а вашият изкуствен интелект го няма…

Телефонът звънна и той се обади.

— Тук е Беникоф. Кажете. — Последва малка пауза. — Добре. Обаждайте се през двайсетина минути. Не искам да си тръгне, без да е говорила с мен. Спешно е.

Той затвори телефона.

— Доктор Снеърсбрук е още в операционната зала. След малко искам да ме заведеш в лабораторията. Искам сам да видя всичко. Но първо ми разкажи за това изкупуване на акции в Япония. По какъв начин е свързано с кражбата?

— Става дума за часа. Продажбите може да са били планирани така, че да бъде задържан Джей Джей в кабинета му, докато затворят лабораториите за през нощта.

— Само предположение, но аз ще го проуча. Сега да вървим, но преди това искам да знам кой стои начело тук?

Веждите на Рохарт се стрелнаха нагоре.

— Страхувам се, че не те разбирам.

— Помисли. Изчезнали са президентът, водещият ви научен специалист и шефът на охраната, всички. Или са преминали на страната на врага — който и да е той — или са мъртви…

— Да не би да мислиш…

— Разбира се, че мисля. Добре ще е и ти да го направиш. Компанията и всичките й изследвания са много компрометирани. Знаем, че изкуственият интелект е изчезнал — а друго? Ще започна пълна проверка на системата за сигурност, на всички данни и досиета. Но преди това отново ти задавам същия въпрос. Кой стои начело тук?

— Мисля, че аз трябва да поема отговорността — каза Рохарт почти с неудоволствие. — Като административен директор изглежда аз съм останал най-висшият служител.

— Правилно. Сега смяташ ли, че ще можеш да поддържаш нормалната работа на „Мегалоуб“, да управляваш цялата фирма съвсем сам и в същото време да провеждаш нужното задълбочено разследване?

Рохарт отпи от кафето си и отговори, чак след като разбра, че изражението на Беникоф няма да му подскаже нищо.

— Искаш аз да го кажа, нали? Да кажа, че бих могъл сам да се справя с работата в „Мегалоуб“, но нямам нужния опит за разследването, то не е по моята част.

— Не искам да казваш нещо, което според теб не е вярно.