Хари Харисън - Опцията на Тюринг

Беникоф намери доктор Снеърсбрук в кабинета й. Единствено стоманеносивата й коса бе отстъпила пред възрастта. Самата тя изглеждаше силна и енергична жена, може би малко над петдесетте, излъчваща чувство на сигурност; тя се намръщи леко, докато разглеждаше многоцветното триизмерно изображение пред нея. Ръцете й бяха в специалните моделиращи ръкавици на компютъра, с помощта на които тя завърташе и местеше образа на дисплея, дори сваляше пластовете му един след друг, за да види какво има вътре. Сигурно току-що беше излязла от операционната, защото още носеше синия стерилен костюм и сините ботуши. Когато Снеърсбрук се извърна, Беникоф видя, че тъканта на ръкавите и на гърдите й е пропита с капчици и петна от кръв.

— Ерин Снеърсбрук — представи се тя, докато се ръкуваха. — Не сме се срещали преди, но съм слушала за вас. Алфред Джей Беникоф. Вие сте човекът, който разби съпротивата срещу присаждането на тъкани от човешки ембриони. Това е едно от нещата, които отвориха пътя пред моята работа.

— Благодаря ви. Но това беше отдавна. Сега съм държавен служител, което означава, че повечето от времето ми е заето с изследванията на други хора.

— Погубили сте таланта си.

— Дали бихте предпочели с това да се занимава адвокат?

— Боже опази. Разбрах мисълта ви. Сега да ви кажа за Брайън. Черепът му е отворен и той е включен на поддържащи системи. Чакам следващите данни от ОИ.

— ОИ?

— Обемно изследване. Безкрайно по-добро е и от рентгеновите снимки, и от другите еднотипни изображения. Съчетава резултатите от всички възможни изследвания — както старите томограми и ядреномагнитни резонанси, така и най-модерните октополярни флуоресцентни изображения на антителата. Всички те са събрани заедно в ИКАР-5367 — компютър с пространствена обработка на сигнала. Той може не само да представя изображения с данни от пациента, но също да изтъква или акцентира върху различията между пациента и типичния индивид, или пък да дава измененията в сравнение с по-ранни изследвания на същия пациент. Така че, когато постъпят новите данни за ОИ, ще трябва да вървя. До този момент изпълнявах само спешни процедури, просто за да спася живота на Брайън. Първо цялостна хипотермия, после охлаждане на мозъка, за да се забавят поемането на кислород и всички други обменни процеси. Използвах лекарства за спиране на кръвотечението, предимно RSCH, както и противовъзпалителни хормони. При първата си намеса почистих раната и премахнах загнилата тъкан и костните частици. За да възстановя анатомията на кухината бях принудена да разрежа част от корпус калосум.

— Не е ли това част от връзката между двете полукълба на мозъка?

— Така е. Затова решението ми беше важно, а може би и опасно. Но нямах избор. Така че в този момент пациентът е всъщност два индивида с по половин мозък. Ако беше в съзнание, това щеше да е трагедия. Но тъй като срязах корпус калосум чисто, се надявам да възстановя напълно връзката между полукълбата. Кажете ми какво знаете за човешкия мозък?

— Много малко. И всичко навярно е остаряло от времето на дипломирането ми.

— Тогава знанията ви са напълно неприложими. Сега сме на прага на нова ера, когато освен хирурзи на мозъка ще можем да се наречем и хирурзи на разума. Разумът е функция на мозъка и ние започваме да откриваме как действа той.

— А в случая на Брайън, колко сериозно е увреждането? Може ли да се възстанови?

— Погледнете тук, на тези по-ранни обемни изследвания, и ще видите.

Тя посочи цветните холограми, които сякаш висяха във въздуха. Триизмерният ефект бе поразителен — сякаш сам гледаш вътре в мозъка. Снеърсбрук докосна едно бяло петно, после още едно.

— Тук куршумът е влязъл в черепа. Излязъл е оттук, отдясно. Минал е през кората на главния мозък от край до край. Хубавото в случая е, че в по-голямата си част кората изглежда незасегната, както и централните органи в средния дял. Ето тук, амигдалата също изглежда здрава, както и най-важният от всички дялове — хипокампусът, този орган, наподобяващ по форма морско конче. Той е един от най-важните фактори, ангажирани при оформянето на спомените и възстановяването им. Може да се каже, че е властелинът на мозъка — и не е бил засегнат.

— Това е добрата новина. А лошата…

— Има наистина известно увреждане на мозъчната кора, но не в такава степен, че да се смята за много сериозно. Куршумът обаче е разкъсал голям брой нервни влакна и бялото вещество, което представлява главната маса на мозъка. Те служат за връзка между различните части на мозъчната кора, както и между тях и други дялове на мозъка. Това означава, че в част от мозъка на Брайън са прекъснати връзките между базата данни и другите средства, които им са необходими, за да изпълняват функциите си. Затова в този момент Брайън няма никакви спомени.