Хари Харисън - Стоманения плъх

— Мина много време и съм забравил.

— Лъжеш. Ти си толкова венианец, колкото съм и аз. Докато не ми кажеш повече…

— Какво точно искаш да знаеш? Гражданин съм на Съюза, не съм от тези затънали в мрак туземци. Гледам тривизия, храня се в „Максуайнис“ — имат клонове на всички известни планети и продават по четирийсет и два милиарда годишно — учил съм молекулярна електроника и имам черен пояс по джудо. Това стига ли ти?

— Може би. Но ти ми каза, че са те изхвърлили на тази планета от вениански товарен кораб, което не може да е вярно. Неодобрените контакти със Спиовенте са забранени.

— Моят контакт не беше одобрен. Корабът пренасяше контрабандно оръжие като това тук.

Това моментално привлече вниманието му. Той отново грабна тефтерчето.

— Капитанът се казва…

Поклатих отрицателно глава.

— Ще получиш тази информация само ако уредиш да се измъкна от тази планета. Можеш да го направиш, защото, както сам ми каза, си тук с одобрението на Съюза. Така че, хайде да сключим малка сделка. Ти уреждаш билета ми. Имам много сребърници, с които да го платя. — Или по-скоро щях да имам, което бе едно и също. — Освен това ще ми окажеш малка подкрепа по един местен проблем и тогава ще ти кажа името на капитана.

Всичко това не му хареса. Той дълбоко се замисли, но не можеше да направи нищо.

— Докато решиш — прекъснах умуването му аз, — можеш да ми кажеш кой си и какво правите тук.

— Трябва да ми обещаеш, че няма да разкриеш самоличността ни на местните. Присъствието ни тук е добре известно извън планетата, но можем да успеем само ако операцията остане в тайна.

— Обещавам, обещавам. Не дължа нищо на който и да е от туземците.

Мъжът допря пръст до челото си и се облегна назад, сякаш се канеше да чете лекция. Бях отгатнал — както показаха първите му думи.

— Аз съм проф. Лъстиг от Елънбогенския университет, в който ръководя катедрата по приложна социоикономика. Декан съм на факултета и трябва да кажа, че съм и негов създател, тъй като приложната социоикономика е сравнително нова наука, клон на теоретичната социоикономика…

Бързо премигнах, за да прикрия изумлението си и се насилих да продължа да го слушам. Именно учители като Лъстиг ме бяха накарали да избягам от училище.

— … години на кореспонденция и труд, за да постигнем лелеяната си амбиция. Практическото приложение на нашите теории. Най-трудната част беше да се справим с бюрократите от Съюза заради неговата политика на ненамеса. Накрая ги убедихме да ни позволят да осъществим пилотен проект тук на Спиовенте, разбира се, със съответния контрол. Или както някой с доста грубо чувство за хумор се изрази, със сигурност не можехме да направим нещата по-лоши. Поддържаме операцията на днешното равнище на планетарната техника, така че, когато си тръгнем, тя ще може да се самоиздържа.

— Какво точно се опитвате да направите? — попитах аз.

Той бързо премигна.

— Това би трябвало да е очевидно — нали точно за него приказвах.

— Това е само теорията, професоре. Бихте ли конкретизирали какво се надявате да постигнете?

— Щом настояваш, от гледна точка на лаиците, ние се опитваме да променим самата тъкан на обществото. Възнамеряваме да измъкнем тази планета — ако се наложи с ритници и крясъци — от тъмните векове. След Разрива Спиовенте потъна в ужасно отвратителна форма на феодализъм. Всъщност по-скоро на диктатура. Обикновено феодалното общество изпълнява огромна роля по време на епоха на разпокъсване. То поддържа цялостната структура на управление, докато различните райони сами се защищават и грижат за себе си.

— Не съм забелязал нищо подобно.

— Точно така. Точно затова диктаторите трябва да си отидат.

— С удоволствие ще ви помогна и ще застрелям неколцина от тях.

— Ние не действаме с насилие! Освен че е отвратително, то е и забранено за членовете на Съюза. Нашата цел е да създадем форма на управление, независима от капосите. И за да го постигнем, насърчаваме развитието на професионалната класа. Това ще доведе до повишаване на паричния оборот и до ликвидиране на натуралната размяна. Със завишените средства правителството ще е в състояние да въведе данъчно облагане, за да извършва обществени услуги. За тази цел трябва да се създаде съдебна система. Това ще насърчи комуникациите, централизацията и развитието на обществените идеи.

Звучеше страхотно, макар че не бях въодушевен от момента с данъците и съдебната система. Все пак в сравнение с капосите, всичко друго щеше да е по-приемливо.