Франсис Харт - Дедите на Питър Атърли

Да имаше чувство за хумор, Питър би се усмихнал на слабостта на тази амазонка, която бе негова сестра, но за него важеше само сериозната, практичната страна на положението и, разбира се, неизбежната му връзка с единствената неотстъпно преследваща го мисъл. Младежът имаше добра клиентела и би бил приемлив съпруг за всяка друга. Но беше ли той подходящ да вземе една Атърли? Какво биха казали за това тези още неизвестни и влиятелни роднини? Същевременно не можеше да не признае, че „Джини“ с ексцентричностите на девственото си закъсняло моминство би могла да се види неприятна на тях, както положително бе цяло изпитание за него тук. Ако можеше да се отърве от нея, щеше да пристъпи към търсенето на роднините си с по-голяма свобода. В края на краищата неравни бракове се срещаха във всички семейства, а тя, като жена, не беше и сродница по пряка линия. Затова, вместо да пришпори коня си, за да ги настигне, той се позабави, докато ги загуби от погледа и когато го настигна друг член на компанията, той преднамерено забави и него. Те вървяха бавно, за да дадат почивка на мустангите си, когато от неговия другар изведнъж се изтръгна тревожен вик и той скочи от коня. Защото на пътеката пред тях лежеше младият адвокат в пълно безсъзнание, а останалият без ездач кон щипеше млади листа от храстите. Явно е бил зашеметен от падане, при все че през лицето му се червенееше белег, който можеше да бъде причинен от блъсване в гъвкава вейка или от удар с камшик (за щастие последната мисъл се мярна само в ума на Питър). Когато го вдигнаха, той бавно дойде на себе си. Първо беше объркан и замаян, но когато заговори, ярка руменина заля лицето му. Не можел да разбере — запелтечи той — какво се е случило. Той яздел до госпожица Атърли и предполага, че конят му се подхлъзнал на окапали борови игли и го хвърлил! Лицето му внезапно се сви от болка и той вдигна ръка до темето си. Дали е ранен там? Не, но може би косата му, дълга и къдрава, се е оплела в клоните като на библейския Авесалом! Той се помъчи да се усмихне и дори ги помоли да му помогнат да се качи на коня, та да може да догони хубавата си дама, която сигурно се чуди къде е останал, но Питър, след като се увери, че младежът няма сериозни поражения, побърза да го убеди да не тръгва и каза, че самият той щял да догони сестра си. Той пришпори коня си и въпреки хлъзгавата пътека успя да я настигне близо до върха. Когато чу копитата на коня му, тя рязко се обърна, препусна бясно срещу него и спря чак при звука на гласа му. Но не й остана време да промени нито позата, нито изражението си и те го озадачиха и разтревожиха. Високата й слаба фигура бе полуприведена, полупритисната към шията на коня, разпуснатата коса се развяваше над раменете, в черните очи светеше странно немирство като на някоя нимфа. Белите й зъби блеснаха, когато го позна, но смехът й все още звучеше подигравателно и неестествено. Питър призова на помощ възмущението.

— Какво се е случило? — остро запита той.

— Глупакът се опита да ме целуне! — каза тя просто. — И аз… аз … аз го шибнах … като майка!

Въпреки това тя му отправи един от тези нерешителни, плахи погледи, които бе забелязвал и преди, и се залови да намотава нещо на пръстите си със свенливо смущение, в пълно несъответствие с доскорошната мъжка самостоятелност.

— Ти си могла да го убиеш — гневно каза Питър.

— Може и да съм могла! Трябваше ли да го убия, Питър? — отговори тя неспокойно, но все със същата подкупваща плаха усмивка. Ако не му беше сестра, би рекъл, че е доста хубавка.

— Така или иначе — каза той буйно, — ти направи тука ужасен скандал.

— Той няма да каже нищо… нали? — запита тя стеснително, като продължаваше да навива това нещо на пръста си.

Питър не отговори; може би младият адвокат беше наистина влюбен в нея и щеше да запази тайната й! Но той беше ядосан и имаше нещо маниакално в движението на пръстите й.

— Какво държиш там? — запита той рязко.

Тя го размаха пред себе си във въздуха със смях.

— Само една къдрица от косата му… — рече тя весело, — но аз не я отрязах!

— Хвърли я и ела тук! — каза ядно Питър.

Обаче тя само я затъкна в колана на кръста си и поклати глава. Той подкара коня си, но тя се обърна и препусна със смях и той я подгони. Понеже беше по-добра ездачка, лесно му избягваше всеки път, когато я наближеше, и така в края на краищата те стигнаха дома си много преди останалите. Но тя бе на достатъчно разстояние пред брат си, за да успее да слезе от коня и да скрие трофея си, ликуваща като дете, преди той да пристигне.