Франсис Харт - Дедите на Питър Атърли

Но остана изумен, разочарован и объркан. Защото не можа да познае Джени Атърли, трезвата отшелница от Санта Клара с жалейните дрехи на погребението, в елегантната, но малко прекалено наконтена светска жена, която видя пред себе си. Въпреки едрите черти и биещия на очи орлов нос като неговия, тя изглеждаше дори хубава във възбуждението си. Била напуснала манастира, омръзнало й да живее там, била се убедила, че духовното призвание не било за нея! С една дума, тя възнамерявала да се радва на живота, както другите жени. Ако той наистина се гордеел със семейството си, трябвало да я извежда, както правят другите братя, и „да я въведе в обществото“. Можел да го направи тук и тя щяла да домакинствува за него. Ако ли не, трябвало да има достатъчно пари, за да води светски живот в Сан Франциско. Но тя искала развлечения и щяла да ги получи! Искала да ходи по балове, театри и забави и имала намерение да ходи! Гласът й зазвуча по-високо и мургавите й бузи пламнаха от някаква новооткрита емоция.

Колкото и да беше изумен, Питър даде съгласието си. По-добре щеше да е да се отдаде на тази смайваща прищявка под неговия покрив, отколкото другаде. Би било много зле сестрата на един Атърли да направи скандал. Той започна да урежда забави, пикници, приеми и „Джини“ Атърли се впусна в тези увеселения с въодушевлението на ученичка. Беше способна не само да танцува с трескава енергия цяла нощ, но сутринта да яхне кон — беше безстрашна ездачка — и да надпрепуска най-опитния конник. Беше добър стрелец, ходеше неуморимо като койот, намираше пътя си в гората с усета на първите заселници. Питър я наблюдаваше със странна смесица на изумление и страх. Положително не го е научила това в училището? Добричките сестри не преподаваха и не упражняваха тези спортове! Веднъж се осмели да я запита за тази промяна в навиците й.

— Винаги съм изпитвала такова влечение — отвърна тя, без да се замисли, — но съм го потискала. Понякога ми се струваше, че не мога да изтърпя повече и трябва да изскоча навън и да направя нещо — каза тя страстно, — но … — продължи Джини, като криеше погледа си с внезапна дива плахост на сърне — беше ме страх! Беше ме страх, щях да бъда като майка! Струваше ми се, че това е нейната кръв, дето се надига в мен, и аз я потисках, не исках да бъда като нея… и се молех и се борех с това. Ами ти — рече тя и го хвана неочаквано за ръката, — чувствувал ли си някога такова нещо?

Но Питър не беше чувствувал. Меланхолната вяра в бащиния род не му позволяваше дори да помисли кръвта на майката да се смеси с него.

— Но като си вярвала това — попита той мрачно, — защо се промени?

— Защото не можех Да издържа повече. Щях да полудея. Понякога ми се искаше да хвана някоя от тия мекушави монахини, някоя от тия белолики ученички със сини очи й къдрава ленена коса и да ги удуша. Не можех да устоя да се моля и да се боря повече там и затова дойдох тук, да се отпусна! Предполагам, когато се омъжа (а с моите пари това би трябвало да стане), то може да ме промени! Нали не вярваш — каза тя пак с онази плахост на диво животно, — че това е нещо, останало от татко, от тия Атърли, а?

Но Питър не можеше да помисли за нищо друго освен за добродетели в кръвта на рода Атърли; бил чувал, че европейците от висшата класа обичали стрелбата и лова; странно било тези Наклонности да наследи сестра му, а не той. Той я погледна по-любезно заради това доказателство за чистата раса.

— Ти смяташ да се омъжиш? — попита я той по-благо, но с известно братско съмнение, че някой мъж би могъл да я хареса достатъчно много, дори с нейните пари. — Има ли тука някой, който… би ти подхождал? — добави той дипломатично.

— Не… мразя ги всичките! — избухна тя. — Няма нито един, когото да не презирам заради гадните превзети женски маниери.

Въпреки това беше съвсем ясно, че някои от мъжете я харесваха заради изключителната й оригиналност и известни другарски прояви в държането. И при един от излетите с коне Питър забеляза, че хубав, русокос млад адвокат от градеца избра нея за обект на особеното си внимание. Когато кавалкадата се проточи нагоре по планинския склон, младият мъж препускаше до нея и когато разстоянието между отделните ездачи се удължи, те останаха сами. Пътеката навлезе в по-гъста гора и Питър ги загуби съвсем от погледа си. Но когато след няколко мига сам той загуби пътеката, те отново се появиха доста пред него и той така се изуми, че несъзнателно спря. Защото двата коня вървяха един до друг и ръката на мъжа беше прихванала сестра му през кръста.