Франсис Харт - Дедите на Питър Атърли

Скоро след прекръстването на градчето с името Атърли се случи нещо, което първо го потресе, а сетне още повече затвърди мономанията 1 1 Болезнено влечение към определен предмет, мисъл или идея. Б. пр. му. Овдовялата му майка последните две години бе настанена в частен приют за алкохолици, поради известни навици, придобити, когато е била пречка на стана през първата година на вдовството си. Това е било винаги предмет на нескривано съчувствие в Криво-ляво, но в Атърли за него се говореше със спотаено порицание, макар и да беше известно, че богатият Питър Атърли е много щедър спрямо майка си и че и той, и сестра му „Джини“ или Джени Атърли често я посещават. Един ден го повикаха телеграфически и когато пристигна в приюта, завари я да буйствува в делириум. Благодарение на щедростта на сина си, тя подкупила една от болногледачките и се отдала скришом на пиянство. В по-спокойни мигове от делириума тя го повика по име, заговори буйно и тайнствено за „високопоставените му роднини“, направи намек, че той и сестра му били „от благородно потекло“, и прибягвайки до доста силни епитети, усвоени във фамилиарната обстановка на стана, когато е била известна като „старата госпожа Атърли“ или „леля Сали“, заяви, че те не са „бедняци от Индиана“, „селяндури златотърсачи“, нито „мръсни северни янки“ и че тя още ще доживее да ги види „да си върнат пак своите земи и земите на прадедите си“. Успокоена най-после с опиати, тя заговори по-свързано, но едва ли по-малко обезпокоително. Като позна отново сина си и разбра, че силите й свършват, тя му благодари саркастично, че е дошъл „да я изпрати“, поздрави го, че скоро ще може да си спести лъжите и разноските да я държи тука заради гордостта си под прозрачното извинение, че се мъчи да я „излекува“. Тя знаела, че Сали Атърли от Криво-ляво не се смята за подходяща компания за „Атърли от Атърли“ от изисканите му нови приятели! Каза му това и още много други неща с глас, в който се смесваше сълзлива сантименталност с горчиво негодувание, и със злокобен блясък в кървясалите изцъклени очи. Питър се гърчеше вътрешно от полуистините в укорите й, но любопитството и вълнението, събудени от откровенията в безумството й, надделяваха над угризенията на съвестта. Той каза бързо:

— Ти говореше за татко!… За семейството му… за неговите земи и владения. Кажи ми го пак!

— Накъде биеш? — дрезгаво възкликна тя с подозрение и обърна към него малките си очички, в които мъглата на смъртта вече забулваше другата мъгла на пиянското затъпяване.

— Разправи ми за татко… за моя баща и семейството му! За неговия прадядо!… За тия Атърли, моите роднини, какво казваше ти? Как ще узная за тях?

— Това ли само искаш да знаеш, а? … Заради това ли си дошъл при старата перачка, а?… — избухна тя с отчаянието на погнусата. — Е, можеш да се откажеш! Аз отде ще зная за тях?

— Но, майко… стария семеен летопис нали го знаеш? Семейната библия… това, дето едно време ни разправяше… на мен и на Джини?

В гърлото й загъргори нещо като смях. С енергията на злорадството тя запелтечи:

— Не е имало никакви летописи… не е имало семейна библия! Всичко това е лъжа… чуваш ли ме? Твоят Атърли, с когото толкова се гордееш, е бил само един британски безделник, натирен от семейството си от Англия и изпратен да се мотае из Америка. Той ме подмами мен… Сали Магрегор… от по-добро семейство от неговото, в Канзас, и ме отмъкна, но то си беше направо женитба… и аз мога да го докажа. За нея писаха във вестниците в Сейнт Луис и аз го имам на сигурно място в моя сандък! Чуваш ли ме! Аз викам! Ама той не беше стар заселник в Мисури … нито беше от семейството на някой заселник! Беше нов човек от Англия … наскоро дошъл … и говореше гърлено. И ме излъга мене, дъщеря на старо семейство, заселило се на десния бряг на Мисури още преди Даниъл Бун 2 2 Едни от първите заселници (1735 — 1820). Б. пр. да дойде в Кентъки… излъга ме със свойто умилкване. После се отпусна, съвсем пропадна, като стигнахме в Калифорния, и ме заряза мен, Сали Магрегор, чийто баща имаше свои негри, да стана перачка на Криво-ляво! Това е той, твоят Атърли… вземи си го! Аз не го ща … аз съм скъсала с него! Скъсала съм с него дълго преди… преди … — тя се закашля и се пресече — … преди… — тя пак се задави, думите сякаш бяха заседнали в гърлото й. Погълнат изцяло само от това, което тя казваше, почти без да обръща внимание на страданията й, Питър беше се навел нетърпеливо над нея, когато докторът грубо го дръпна настрана и вдигна майка му в седнало положение. Но тя вече не проговори. Дадените й незабавно най-силни възстановителни средства я възвърнаха само до състояние на едва дишащо безсъзнание.