Л. Хабърд - Врагът отвътре

Капитанът на антиманкосите излезе напред. Бог да благослови капитан Стаб!

— Не съм получавал никакви заповеди от офицер Грис.

Пилотът убиец сега се захвана с него.

— Даже да беше, щеше да излъжеш! Вие също ще бъдете във влекача, ако се наложи да го свалим! А сега заминавате на пътешествие.

Капитан Стаб каза:

— Корабът не може да лети в извънпланетно пространство. Може само да се движи със спомагателните двигатели в тази слънчева система. Има подслушватели и можете да го откриете. Така че и какво става дума?

Бог да го благослови!

— В такъв случай — каза пилотът убиец, — нямам друг избор, освен да застрелям техниците един по един, докато получа отговора. А ако свърша с тях и все още няма никаква яснота, започвам с твоя екипаж.

Фахт бей изкрещя:

— Офицер Грис! Ако застрелят всички техници, ще пазализират базата! Ако застрелят твоя екипаж, нима да можеш да се движиш с него! Моля те, в името на бога, ИЗМИСЛИ НЕЩО!

Да, тук имаше право. Капитан Стаб каза:

— Единственият, който сега не е тук, но присъстваше при пристигането на двата бойни кораба, беше онзи имперски офицер!

Вдъхновението ми дойде! Казах на пилота убиец:

— Едва ли това е направено днес. Проверявали ли сте оръжията, откак пристигнахте?

— Не, откъде накъде? Целта ми е този влекач. Той не е помръднал.

— Проверихте ги чак когато предположихте, че вследствие раздвижването на влекача, може да се наложи да действате? — казах аз.

— Да! — отсече пилотът убиец.

— О — казах. — Това обяснява всичко. Онзи имперски офицер в действителност е инспектор на Короната, затова не се сетих за него. Но аз го видях да влиза и излиза и от двата ви самолета малко след като пристигнахте.

— Какво? — изкрещя пилотът убиец. — И не си докладвал?

— Е, ами той е инспектор на Короната. Има заповед да застреля всички вас. Пъхаше си носа навсякъде във личните ви дела. Пък и бях сигурен, че ще проверите всичко, преди да тръгнете.

— Кой имперски офицер? Онзи високия с русата коса?

— И сини очи — казах аз. — Същият.

Обърнах се към събрания персонал на базата и наш ара. Казах с висок глас:

— Много съжалявам, че престъпление и саботаж от страна на един имперски офицер поставиха н опасност живота на всички ви. Но сега може да си отдъхнете. Очевидно той го е сторил. Най-добре да запомните, че трябва да го убиете на място, ако пак го видите тук. Той е заплаха за живота ви.

— Имперският офицер — прошепнаха те.

— Този смахнат „бибип“ имперски офицер! — казаха пилотите убийци.

— Няма начин проклетите имперски офицери да не създадат някоя неприятност — каза капитан Стаб.

След като постигнах единодушно съгласие, че Хелър трябва да бъде убит на място, аз им се усмихнах.

— Сега, след като определихме линията на поведение, ако той се появи някога тук, да се връщаме на работа.

Разпръснаха се.

И най-приятното от целия майтап беше, че бях прав. Бях съвсем убеден, че Хелър е виновен. Това, че действията му можеха да спасят живота ми, нямаше значение.

След онова обаждане имаше някаква вероятност да се появи тук. Е, аз ще се погрижа за това. Каквото и да се случи, никога няма да напусне тази планети жив. Това беше сигурно.

Онези ядосани и отмъстителни лица бяха като балсам за мъките ми. Сега вече не само аз и Ломбар имахме зъб на Хелър!

В салона за екипажа на влекача капитан Стаб ме погледна с възхищение.

— Без съмнение съвършено се справихте с положението, офицер Грис.

Малките му като копчета очички блестяха от другарско чувство.

— Нищо работа — казах аз. — А сега да се залавяме за работа.

Извадих една волтарианска координатна система на планетата и няколко геологопроучвателни карти и му показах точно къде е мястото, където трябва да се приземим.

— И после го убиваме? — каза капитан Стаб.

— Това не е сигурно — казах аз.

— Първо го изтезаваме?

— Капитан Стаб, наистина смятам, че се разбираме отлично. Но имаме проблем. Той притежава нещо, което трябва да взема. Ако не успеем сега, друг път.

— О — промърмори недоволно. Но просветна. — И веднага щом го вземеш, го убиваме.

— Точно така.

— Добре! — каза той.

— Стратегията ни ще бъде да го държим спокоен, да не го стряскаме. Да го накараме да мисли, че му сътрудничим.

— Това е мъдро — каза Стаб. — И след това можем да го изненадаме.

— Точно така — казах аз. — Сега, той иска да му занесем онези сандъци долу в хранилището. Има вероятност този път да не получим това, което искаме и да се наложи да му ги дадем. Но ако го получим, искам да саботирате предаването им.