Л. Хабърд - Врагът отвътре

Но естествено, аз знаех къде е.

Сега изведнъж се сетих защо е купил тази къща в пустошта. За площадка за кацане на влекача, „Принц Кавкалсия“!

Аха. „Да му изпразним стомаха“! Хелър си искаше сандъците!

Но имаше нещо повече от приземяване на влекач и съобщение за капитан Тарс Роук. Хелър възнамеряваше да използва тази къща за още нещо!

Пак прослушах записа внимателно. Сега забелязах, че когато го прекъснах толкова внезапно, той остана за малко край телефона и безпомощно примигваше. Постоя още малко замислен, след като затвори слушалката.

Опитах се да открия има ли някакво нарушение на Кодекса в съобщението му. Нямаше.

Но товарът. Хелър искаше този товар. Напредваше прекалено „бибип“ бързо.

Рат и Търб си бяха уредили почивка. Аз трябваше да мисля. И то бързо. Тогава ми хрумна! Съвършеният план!

Той ще направи доставката. Хелър ще предаде писмото. Аз ще забавя тръгването достатъчно, за да разгледам писмото в някоя от кабините. Макар че първото писмо бе написано отдавна, имах копие. Ако новото писмо съвпада с първото, щях да имам пластината, защото положенията ще съвпадат. И тогава щях да заповядам на антиманкосите да го убият.

Чакай. Не трябва да му позволявам да вземе предимство в случай, че не успея с писмото. Мога да претършувам товара.

В крайна сметка, това ще свърши работа.

Легнах си усмихнат.

По един или друг начин, Хелър щеше да бъде спрян.

Станах към обед на следващия ден.

Преди да си легна, бях изпратил бележка до Фахт бей, че влекачът ще тръгне точно навреме, което беше след два дни и аз, естествено, предположих, че преди да съм стигнал до хангара, екипажите ще са започнали подготовката за тръгване. Но положението изобщо не беше такова!

Като влязох в грамадната пещера, нещата изглеждаха така, сякаш се води подготовка за битка.

Всички техници на базата бяха подредени по средата на хангара. И четиримата пилоти-убийци бяха извадили оръжията си и ги бяха насочили към тях!

Следобедното слънце палеше жарко през опти ческата илюзия и осветяваше като с прожектор събралата се група.

Водачът на пилотите-убийци стоеше в ярката си смъртоносна одежда с ядосано лице и треперещ пистолет!

Фахт бей тичаше наоколо, пляскаше с ръце и се потеше.

Аз влязох през входа откъм моя офис. Веднага извадих зашеметяващата си палка. Сред тези хора не трябва да ходиш невъоръжен и в мирни времена, а сега приличаше на война.

Фахт бей ме видя. Изкрещя:

— Офицер Грис! Свети дяволи! Заповядай на тези пилоти убийци да се оттеглят!

Не бях казал и дума. Но водачът на пилотите ми кресна:

— Нямаш власт над нас!

И един от помощник-пилотите насочи към мен оръжие.

— Офицер Грис! — изциври Фахт бей, — твърдят, че ще застрелят техниците един по един, докато не разберат кой е виновен!

Петимата антиманко бяха в единия край. Докоснах с пръст звездата, която беше окачена на врата ми. Може би ще успея да ги накарам да убият пилотите убийци.

Осъзнах, че сигурно ще се окажа на огневата линия.

Бързо казах:

— Какво става?

Най-добре да печеля време.

— Саботаж и опит за убийство! — извика водачът.

Помислих си, намерил кой да говори за убийства. Това беше неговият занаят.

Обърна към мен железните си очи.

— Може би ти имаш пръст в това!

— Най-добре ми кажете какво е това „това“ — казах аз, опитвайки си да си придам смело изражение и надявайки се, че гласът ми няма да трепери.

Насочи червена ръкавица към техниците.

— Един от тези „бибипци“ се е ровил в кораба ни! — Лицето му бе червено като експлозията от емблемата върху яката на униформата му. — Навсякъде са поставили жици! Ако бяхме натиснали някой оръжсен спусък, за да си изпълним задълженията, щяхме да се взривим! Това е убийство и целенасочено унищожаване на собствеността на Апарата!

Ясно защо беше бесен. Няма да може да си изпиши дълга и да стреля по влекача. Но аз се приближих до техниците.

— Какво знаете по този въпрос? — сурово казах аз.

Бяха бледи като тебешир. Шефът на сервиза каза:

— Нищо! Двата бойни самолета са заключени. Нас изобщо не ни пускат на борда.

Обърнах се към пилота убиец.

— Ето, виждаш ли? Не са те. — Той пристъпи към мен.

— Тогава КОЙ?

И той сграбчи отпред туниката ми.

— Ти? Да. Ти ще летиш с този влекач. Може би си се опитал да си спасиш главата за сметка на правителството!

Шоковата ми палка случайно попадна срещу стомаха му.

— Заплашваш ме, а? — Забеляза антиманкосите, застанали в група пред влекача. — Може би си заповядал на тях да го направят?