Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Мислех, че вече сме го саботирали? — каза Стаб.

А, Ломбар ги е уведомил по задачата.

— Ами, не е достатъчно — казах аз. — Той е много хитър и нечестен.

— Като всички имперски офицери — каза Стаб. — С изключение на присъстващите, разбира се, имам пред вид теб.

— Всъщност, аз така и не успях да стана имперски офицер. Вместо това ме изпратиха в Апарата.

— Не си имперски офицер?

— Не — казах аз истината. — Само един второстепенен изпълнител в Апарата.

Протегна ръка и ме потупа.

— Ти си добър човек, офицер Грис.

В салона за екипажа се разнесе топлина.

— Проблемът е — казах аз, — как да извадим сандък 5 от хранилището.

— Хранилището и подовите плочи са здраво заключени!

— Надявах се да знаеш някакъв начин.

Той помисли. Извика един от двигателните инженери. Излязоха. След малко се върнаха. Капитан Стаб каза:

— Има един малък авариен изход от двигателното помещение. Строят ги задължително. През него може да се провре един. Оттам се излиза в долното хранилище. Заобикаля всичките му запечатани докови плочи. На теория по време на полет доковите плочи не се запечатват. Слиза се от двигателното помещение в хранилището и оттам през тях в случай, че входът на двигателното помещение автоматично се е затворил поради прегряване. Във Флота измислят подобни глупости.

След няколко минуги бях в хранилището. Светнах с фенер. Сандъците си бяха на мястото, прилежно подредени. Сандък номер пет беше точно там, където го помнех — най-отгоре.

Оставих те да свършат работата. А тя никак не беше малко. Трябваше да разопаковаме кутията парче по парче. Съдържаше много тежки предмети. Прехвърлихме ги горе в двигателното помещение. Искам да кажа, те ги прехвърлиха. След това заковахме сандъка и прехвърлихме нещата навън.

Чак тогава дойде моят ред да се захвана за работа. Изчистих всички боклуци и опаковачен материал, които се бяха пръснали наоколо. Завързах наново нески един възел и обезопасих сандъците. Даже накарах капитан Стаб да провери. Не бе останала и следа от сандък номер 5 в хранилището.

Изхвърлихме всички боклуци от кораба и ги дезинтегрирахме. Зарових тежките предмети на дъното на една килия.

— Какво ще му кажеш? — попита Стаб. — В случай, че не го убием.

— Че сандъкът не е бил натоварен на кораба. Колкото по-просто, толкова по-добре.

— Ти си цяло чудо — каза Стаб. — Какви бяха онези неща?

— Не знам. Но съм сигурен, че той знае. Ще му попречим на плановете.

— Ти наистина си цяло чудо — повтори Стаб.

Помотах се малко. Изглежда на аптиманкосите им доставяше огромно удоволствие да дооправят нещата така, че да не се събуди подозрението на Хелър. Отстраняваха и най-малкото петънце, боклуче, прах, отвън и отвътре.

Тази дейност бе доста чужда на природната им нагласа — обичаха само да се излежават, да хвърлят зарове и да пият. Но сега ги бе обхванала някаква радост. Създаваха атмосфера, която да не събуди у един имперски офицер и най-малкото подозрение, че ще му забият нож в гърба.

Естествено, не можеха да проникнат в задната част на кораба, но Хелър не би очаквал това. Все пак всичко, което можеше да види, щеше да блести от чистота.

— Искаме нов чифт униформи, за всички — каза капитан Стаб. — Ще създадем впечатление на идеалния екипаж. И разбира се, трябват ни и нови лични оръжия.

С радост подпечатах поръчката.

Там всичко вървеше отлично, затова се прибрах в тайния офис. Исках да съм абсолютно убеден, че Хелър не ни е скроил някакъв капан.

Но Хелър най-спокойно си закусваше в апартамента и дояждаше втори шоколадов сладкиш. Същевременно четеше наръчник по разузнаване, озаглавен „Как да се справяме с добре обучени шпиони“. За разнообразие тази сутрин, за разлика от повечето сутрини, нямаше смущение. Дипломатите очевидно нямаха желание да си възвръщат младостта под въглеродната дъга по това време на деня.

Главата, която четеше, се казваше „Случаят с офицерската дилема“. Понеже ядеше, имах възможност да прочета малко, без да задържам кадъра на втория екран. Изглежда шпионите често имат свои собствени намерения. Това на първо място включваше мотивацията им да станат шпиони. Целят лично отмъщение или преследват богатство за собствени цели. И офицерите, които отговарят за шпионите, трябва да контролират тези амбиции и където е възможно, да се възползват от тях.

Ха, та това бяха неща за детската градина. Естествено, че всеки шпионин има лични амбиции. Не се споменаваше, че и отговорните офицери може да имат. Ето например в моя случай това бяха богатство и власт.