Л. Хабърд - Врагът отвътре

Бери каза:

— Млъкни. Не си в опасност.

Мадисън зяпна.

— Но президентът на Патагония се самоуби! Всичките авоари на „Октопус“ са иззети — загуба за около осемнайсет милиарда долара!

— Хайде, хайде — каза Бери.

— Но аз току-що прегазих своята собствена майка! Ще бъда изправен пред съд за майцеубийство!

Бери каза:

— Майка ти е наред. Екипажът на флота в момента я лекува от шока. Само ме попитаха по радиото дали винаги се нуждае от бутилирана топлинка, когато се обади сърцето й.

— Но… но… ами всички други задачи, с които съм се провалил? Ами оня път, когато трябваше да агитирам американските индианци за „Октопус“, а те всички бяха изпратени на заточение в Канада?

— Хайде, хайде — каза Бери. — „Октопус“ има голямо сърце. Пред малките грешки може да си затвори очите. Аз ти прощавам. Роксентър ти прощава и Бог ти прощава, което е горе-долу едно и също.

— Искаш да кажеш, че в заглавието трябва да пише начало на цитата МАДИСЪН КАТО ПО ЧУДО ВЪЗКРЪСВА край на цитата?

— Току-що на мотоциклет долетя отмененото от губернатора в последната минута изпълнение щ присъдата. Ето. — Той подаде на Мадисън един плик, — Връщаш се в състава на Ф.Ф.Б.О. Бъди на посочения адрес в десет утре сутринта.

— О-о, благодаря ти, благодаря ти! — изхлипа Мадисън. — Следващия път ще оправдая всичко, което си си помислил за мен!

Бери тръгна по един от входящите пътища и аз го последвах. Пътят бе блокиран от кола. Бери се покатери вътре. Седнах до него.

— Откарай ме вкъщи — каза Бери на шофьора. — А после го закарай, където пожелае.

— Тъй вярно, господин Бери — каза ченгето и бързо отпраши с нас.

Казах на Бери:

— Не беше ли твърде мило от твоя страна да му прощаваш, след всички тия загуби?

— Не, не — отвърна Бери. — Ние никога не му казахме истината. Трябва да виждаш отвъд тези неща. Веднага щом той изсели индианците, ние грабнахме нефтените им земи. А колкото до Патагонската история, той беше изпратен в републиката, за да разруши нашите връзки с обществеността. Правителството по искане на обществеността иззе цялата собственост и рафинериите на „Октопус“. Патагонската тшрална банка, за да си запази международното доверие, трябваше да се опита да плати за тях. Тя, разбира се, не можа, така че „Граб-Манхатън“ обяви ипотеката за просрочена и ние сега притежаваме цялата страна. Има дарба да създава такава бъркотия прии всички задачи. Но не му казвай какво наистина се очаква от него. Мълчи си. Той всъщност вярва, че е много добър във връзките с обществеността. Така че не разваляй воинския му дух. Насърчавай го само с по един-два съвета. Той е гений. Не знам как го прави!

Не след дълго пристигнахме в кварталчето му в Уест Сайд.

— Слава Богу — каза той, — че се прибрах вкъщи навреме. Бъди в офиса утре рано.

Отиде си.

Докато пътувах обратно към „Бентли Бъкс Делукс“, знаех, че съм бил прав. Трябваха само един самолетоносач, танкове и цялата нюйоркска полиция, за да се постави начало на цялата операция.

Сега и боговете не биха могли да помогнат на Келър!

Горях от нетърпение да се захвана с новата работа и рано на другата сутрин бях на линия. Исках наистина да се справя с Мадисън: това беше моята задача, макар че нямах кабинет.

Проправих си път през неентусиазираното множество колеги работници, които отиваха на работа. Напредвах бавно. Намерих офис с надпис „Новоназначен персонал“ и влязох. Набит мъж с вид на управител седеше зад едно бюро. Погледна ме с любопитство.

— Инксуич — казах. — Аз…

Той вдигна ръка и ме спря. Обърна се към компютър и натисна няколко клавиша. Появи се празен екран.

— Аха — каза той. — Фамилен шпионин! Добре, имам един съвет към теб. Не се отчитай никъде, като идваш или си тръгваш от работа, дори да видиш името си на някой от перфораторите. Това ще те разконспирира.

— Момент — казах аз. — Имам да върша работа. И кабинет ли няма да получа?

— О, не! — каза той слисано. — Някой може да те намери и да те застреля или отрови. Така се поощрява престъпността, а това е незаконно.

— Хей — казах аз. — А как ще ми се плаща?

— О, това е лесно. Но нека те предупредя. Не подписвай никакви чекове. Така със сигурност ще те пипнат данъчните.

— Изобщо ли няма да ми плащат?

Той отвърна:

— Разбира се, че ще ти плащат. От „Дребни пари“. Това е Гише 13. Но не подписвай никакви квитанции с истинското си име, иначе ще ти искат данъчни декларации.

— Ами добре — казах аз, — стига да нямам неприятности с шефа си.