Л. Хабърд - Врагът отвътре

Забелязах, че широката панорама от картини на стената проблясваше в ритъм със свиренето. Тя не свиреше музика, а картини!

Погледнах ги. За да ги видиш, трябваше да се дръпнеш назад. Бяха толкова големи. Стената представляваше непрекъснато сменящ се проблясващ монтаж във всички цветове. Картините бяха на мъртви тела, катастрофирали влакове, разбити самолети, убити деца и гробове. И през всичко това непрекъснато течеше ритмично кръв и разложение. Симфония на бедствията. Доста затрогващо, помислих си.

Бери се приближи към жената. Каза:

— Махай се.

Тя с ужас запротестира:

— Но как, не можеш да измисляш въображаеми картни, ако нямаш материала пред себе си?

— Чупката — каза Бери.

Тя вдигна жезъла и цилиндъра си, крайно засегната. Измърмори нещо за хората, които не носят души на истински репортер. Но един последен поглед към лицето на Бери я накара бързо да излезе от стаята.

— При собственика на издателството ли сме дошли — попитах аз.

— О, не — каза Бери. — Той е пристрастен към ЛСД и винаги отсъства, защото поддържа връзка с Психиатъра си. Тук е винаги празно, така че го използваме за срещи.

— Значи притежаваме това място?

— Какво? И да наследим всичките му кирливи ризи? Не би ми се искало. Седни, Инксуич, и ще те уведомя.

Нямаше никакво място за сядане, освен пейката до органа за цветен монтаж. Седнах там. Без да искам, докоснах един клавиш и на стената започна да примигва едно голо тяло, което душеха. Не изглежда лошо момичето, помислих си. Бери възбудено крачеше наоколо.

— Няма нужда да притежаваме никакви вестници или списания. Прави се така: всички имат дългове, както и техните телевизионни и радио станции са на червено в банките с милиарди. И когато искат да подновят кредита си или да вземат заем, банките им опитват да поставят или избран от банката директор, или шестима хора на банката в управителния съвет. И те го правят, за да получат парите. Тогава, каквото и да искаме да се появи в печата, просто го спускаме на някой директор и той казва на редакторите, а те — на репортерите, които „бибип“, разбира се, отпечат каквото им се каже.

Колко мъдро, помислих си. Ломбар би бил очарован. Но имаше още.

— Тогава, ако правителството се разхайти, ние отпечатваме в пресата истории, които да го объркат или да направят така, че да бъде изритано. И така правителството винаги пуска в печат официалните съобщения, които ние определим. Системата е много стегната. Ние контролираме всички банки, както виждаш.

Охо! Ломбар наистина щеше да бъде заинтересуван. Майсторски изработена система! Пропаганда със затворен цикъл! Истината не би могла да се промъкне в него даже случайно! Значи така Роксентърови са запазили контрола толкова дълго и сега притежават толкова много! И с измама, разбира се. Напълно контролирана свободна частна стопанска инициатива!

Опитах се да изсвиря с един пръст „Лазареус «Св. Джеймс»“ на органа. Получих серия японски филмови чудовища, които размазваха и кльопаха хора. Открих един хубав клавиш: когато го задържиш натиснат, по стената потичат реки от кръв на ритмични вълни.

Вратата се отвори.

Мадисън!

Не бях го видял добре в колата му предишната нощ на светлината на живачните фарове за мъгла на шосето.

Бях изненадан! Пред нас стоеше един спретнат, доста красив млад мъж. Беше безупречно облечен, доста консервативно. Имаше кестенява коса и много привлекателни кафяви очи. С успех би могъл да бъде модел за реклама на ризи. Изглеждаше спокоен, с добри маниери и напълно приличен. Той каза:

— Светски новини. Мадисън пристигна късно и с дълбоки извинения. Край на цитата.

Забелязах, че Бери отстъпи леко назад, сякаш говореше с бомба.

— Получи ли документите си? — попита той.

— О, да. Днес Мадисън получи върховната награда — най-добрите документи за репортер на „Слайм-Грайп“. Дълбоко поласкан, той изрази своята благодарност…

— И сега си със специално независимо назначение? — попита Бери.

— Начало на цитата Отделът за документи неизазимо доволен, че не се очаква директно назначение. Новината се разпространи бързо из всички сгради. Хиляди аплодираха…

Бери каза:

— Това е Джон Смит. Ще получаваш съвети от него. Дай му телефонния номер на майка си и този в офиса във Ф.Ф.Б.О.

Мадисън се поклони, после се приближи и стисна ръката ми по най-откровения и искрен начин, който някога бях виждал. После извади един бележник, написа номерата на една страница и ми ги даде.