Л. Хабърд - Врагът отвътре

След това Мадисън пристъпи към Бери, който отстъпи назад, и погледна към адвоката с привлекателна учтивост.

— Какво трябва да правя?

Бери посегна към джоба си. Извади една от паспортните снимки на Уистър. Подаде му я.

Мадисън я взе и втренчи добронамерено поглед и нея.

— Изглежда доста добър човек.

— Той си е — каза Бери. — Името му е Джером Теръс Уистър.

Бери хвърли поглед към мен. Аз съобразих.

— Той има офис в Емпайър Стейт Билдинг — Дадох му номера. — Разработил е ново гориво. Ще се опита да го пропагандира чрез автомобилни състезания.

— И? — попита Мадисън.

Бери заговори:

— Ще действаш в качеството си на репортер на „Слайм-Трайп“ със специална задача. Всъщност той е един скромен студент. Не би наел човек за връзки с обществеността директно. Но като негови приятели ние знаем, че той се нуждае от такъв, за да му помага по пътя. Той наистина не би приел нашата помощ, така че трябва да останем анонимни. Ето един благотворителен начин да се подпомогне това велико общество, да се помогне на този човек и на неговото изобретение. Разбираш ли, Мадисън, това е единствената ти задача.

Мадисън моментално изпадна в екстаз.

— Искате да кажете, че трябва действително да му помогна?

— Точно така — каза Бери. — Направи така, че името му да влезе във всеки дом: Направи го безсмъртен!

— О! — каза Мадисън. — Знаменит, Удивителен, Достоен за възхвала, господин Бери! — каза той с грейнал поглед. — Мога да го направя най-безсмъртния човек, за когото някога сте чували! По един или друг начин неговото име ще се разчуе завинаги!

Той не можеше да удържи радостта си. Разхождаше се из стаята, почти подскачайки. Спря:

— Начало на цитата Трудови преговори днес създават затруднения. От сигурни източници се научи, че Мадисън иска да знае какъв бюджет…

— Безграничен — каза Бери. — В рамките на разумното, разбира се.

Мадисън светна.

— О, сега разбирам! Безсмъртен! Името му ще се знае навсякъде от всеки завинаги! — радост и ентусиазъм струяха от всяка негова пора. Не можеше да остане на едно място. Ако носеше шапка, щеше да я хвърля във въздуха!

Бери ме издърпа от стаята. С мъка си проправихме път през облаците дим от марихуана и вонята на опиум. Запазвахме равновесие, когато в нас се блъскаха репортери. Стигнахме до асансьора. На излизане от сградата Бери се огледа за снайперисти. Излязохме благополучно. Застанахме до един звънтящ фонтан и задишахме дълбоко, за да се освободим от смрадта.

Той затъкна Беретата си по-добре в кобура.

— Инксуич, сега всичко е в твои ръце. Ако загубиш номера му, ще намериш името на майка му в телефонния указател. Той вече действа по задачите си. Аз трябва да се махна за няколко дни — генерал-губернаторът на Канада нещо се дърпа за провеждането на геноцид върху френското население там и ние просто трябва да прочистим Нова Скотия, за да превземем новите нефтени полета: има много законни възможности. Но ще се върна доста преди Да започнат фойерверките в случай, че са необходими попиши или по-строги мерки. Ти просто снабдявай Мадисън с по един-два съвета, както мислиш, че е най-добре. Отпусни му юздите. И ще се освободим от Уистър! Успех.

Той забърза към многобройните си задължения. До плискащия фонтан, на онова тихо местенце, аз бях малко притеснен.

Този Мадисън беше очевидно най-приятният човек, когото някога сте искали да срещнете. Той дори изглеждаше наивен, защото Хелър веднага му допадна.

Чудех се дали Бери не беше преувеличил опасностите, които можеше да създаде този добър младеж. Може би щеше да направи Хелър известен и да му донесе успех все пак!

Тази вечер времето не беше подходящо да си навън. По залез слънце беше започнал ситен дъждец, който се превърна в киселинен дъжд. Ако попаднеше върху дрехите ти, правеше дупки по тях. Неприятна нощ: ниските облаци скриваха дори терасата на над стройката в „Бентли Бъкс Делукс“. Есента беше надвиснала над Ню Йорк като замърсен сюнгер.

Поради тази причина се постарах да не ходя никъде, а вместо това телефонирах на сенатор Туидъл. Казах му колко много го цени Роксентър и той, естествено, беше доволен.

Тъкмо бях оставил слушалката, когато телефонът иззвъня отново. Глас на телефонист от центра лата с онова интересно монотонно говорене, типично за тях:

— Мистър Смит? Обаждаме се от централата на Манхатънския въздушен терминал. При мен на гишето дойде един мъж и ми даде лист хартия с вашето име, за да ви се обадя. Давам ви го.