Л. Хабърд - Врагът отвътре

Бери стоеше с тясната си нюйоркска шапка със спусната отпред периферия и цивилно палто. Той вдигна дясната си ръка съвсем малко.

— Бих искал да свикате офицерите — каза той, — за да обсъдим положението насаме.

Отсечената команда на бригадния генерал бързо ги събра. Синхронизираха часовниците си. Бери извади план на Манхатън, изготвен от „Октопус“. Той издаваше заповеди толкова бързо, че ми бяха като мъгла. Казваше им точно какво искаше от тях да направят.

Бригадният генерал излая.

Екипажите на петнайсет танка се втурнаха към чудовищата си и с военна точност се покатериха вътре. Бригадният генерал извади малко уоки-токи. По Него изпращаше заповедите.

Ревящите и ръмжащи петнайсет танка тръгнаха напред и се понесоха на север към Дванадесето авеню.

Тогава бригадният генерал любезно подаде на Бери уоки-токито и с жестове и поздрав му предложи шестнайсетия танк.

Не след дълго, с бригадния генерал някъде вътре, с Бери, който стоеше с малката си шапка със спусната отпред периферия в отворената командирска кула и с мен, настанен върху една външна стъпенка започнахме бавно да се придвижваме на север.

Отстрани на куличката имаше дръжка. Държах се за нея с някакви лоши предчувствия. Но Бери нямаше такива. Стоеше си там, на куличката — очите му на адвокат от Уолстрийт, бдителни за всичко отпред и с уоки-токи в лявата ръка.

Предпазливо заехме позиция на около петнайсет стъпки от входа на Док 92. Спряхме.

Отляво се точеше реката. Пред нас се разстилаше запустялата улица. А там беше тихото убежище на нашата жертва — черно зиналият склад за стоки.

Бери погледна часовника си. Имахме много време. Той погледна надолу към мен, както се бях настанил предпазливо на стъпенката.

— Чудесен човек. Хатчетхаймер. Той роди този план просто така. Шедьовър. Надявам се, че ще свърши работа. Толкова е лошо, че избра неподходящата страна преди повече от три четвърти век. Една загуба за света. Осемнайсет различни държави го търсят като военнопрестъпник. Заради това е трудно да му се изпращат доставки за терористични дейности. През следващия половин час ще узнаем или най доброто, или най-лошото. Отприщването на ужасите на войната е винаги рисковано. Но „Обявете опустошение“, казвам аз. Когато съдът не достигне до благоприятна присъда, винаги последната дума е на базуките. Трябва да запомниш това, Инксуич. В сегашното си положение трябва да привикваш с тези времена, които поставят на изпитание душите на хората. Само след минути случаят ще се поеме от последния съдия и ние или ще се изправим без оръжие пред последния трибунал, или ще имаме този „бибипан“ Мадисън на сигурно в лапите си. Защитата се оттегли.

Вниманието му сега беше насочено към средата на реката и аз също погледнах в тази посока.

Някой от вътрешността на танка му подаде инфрачервен бинокъл. Той започна да оглежда реката през него.

— Аха! — каза той най-накрая. Подаде ми бинокъла.

Скутери! Но не се движеха бързо. Просто допълзяваха, за да заемат позиция навътре в черната вода. На тях пишеше „Щатски кораб «Саратога».“ В далечния край нещо ставаше. Не можех да разбера какво.

Бери погледна часовника си. Взе отново бинокъла и започна да наблюдава края на Док 92. После изведнъж закима. Подаде ми бинокъла.

От водата стреляха. Абордажни куки се зацепваха на отдалечения край на дока.

Тогава някакви черни фигури започнаха да излизат от водата и бавно се приближаваха към дока. Носеха пушки за покушение! И една базука!

Бери взе отново бинокъла.

— Водолази-разузнавачи — каза той. — тюлените на американската флота. Носачът трябва да е имал контингент на борда. Хитрият Хатчетхаймер!

Той очевидно беше дал знак на бригадния генерал долу в бронирания търбух. Придвижвахме се движим напред, много бавно.

— Главната ми тревога сега — каза Бери — е тази „бибип“ кола. „Ескалибур“ е. Тя е точно копие на открит фаетон за излети от 1930 година, почти изцяло от хром. Но напълно измамно. Също като Мадисън. Лостното оборудване на „Ескалибур“-а е толкова модерно, колкото на един реактивен самолет. Двигател от „Кадилак“, най-големият, който някога е конструиран. Може да задмине този Танк, както заек задминава костенурка! Ох, надявам се, че това ще свърши работа.

Отново бяхме спрели. Намирахме се точно зад южния край на отворената врата на Док 92. Там, където стояхме, беше тъмно. Можех да видя във вътрешността. Светлините показваха някакъв надпис на отдалечения край: