Л. Хабърд - Врагът отвътре

Всички се втурнаха в ръмжащ порой след набелязаната жертва!

Дивашките им викове бяха оглушителни! Отдалечиха се.

— Какво беше това? — попита Бери.

— Тичат за здраве — отвърнах.

Напуснахме импровизирания пост на световното командване на Роксентъровата планетарна собственост.

Телефонът звънеше. Вероятно госпожица Гуг искаше още двайсет и пет центови монети. Не му обърнахме внимание и си тръгнахме.

Мистър Бери погледна часовника си:

— По-добре да намерим време да хапнем. Довечера графикът ще бъде много наситен.

Влязохме в магазинчето за еврейски деликатеси точно до стълбите на метрото. Имаше омазнена маса с бяла покривка в дъното. Мистър Бери каза:

— По принцип мразя тия места. Смъртно съм настроен срещу това евреите да правят нари. Но всъщност това се отнася и за другите раси, разбира се.

Седнахме и погледнахме менюто с големи букви на стената. Хората от Ку-Клукс-Клан бяха изрисували със спрей една свастика с „ККК“ отгоре.

— Мисля, че тук има само кашер-хотдогове 11 11 кашер (ивр.) — храна, приготвена по еврейските религиозни изисквания — Б. пр. . Нищо чудно, че Ку-Клукс-Клан ги напада.

— Вие финансирате Клана? — попитах аз.

— Разбира се. Те създават обществени неприятности, не е ли така? Хей — извика той към малкото енрейче зад щанда, — две хотдогчета, умнико! Проклети чужденци, не говорят английски. Но всичко е наред, ако прибавиш няколко капки сода бикарбонат към тях.

Бях много разкаян. Дадох си сметка, че бях стрелял по двама от Ку-Клукс-Клан. Не беше много по братски от моя страна. Е, нямаше да кажа на Бери.

Получихме си кашер-хотдоговете. Докато ядени единия, господин Бери работеше в тефтера си. Не го прекъсвах. Той очевидно много държеше на него и и момента преписваше по-четливо набързо нахвърляните в кабината записки. Знаех, че сигурно изглажда административните подробности, за да ги пригоди според изискванията на силните на деня.

— Мисля, че имаме голям шанс да получим Медисън — каза той. — Хатчетхаймер наистина е много умен. Просто се надявам, че имаме достатъчно огнестрелни оръжия. — Той направи още две-три бележки. — Е, това ще е достатъчно, за да има персоналът ми в офиса занимание. Трябва да ги държа заети. Как ти изглежда това? — той завъртя бележките така, че да мога да ги прочета. Бях поласкан от доверието му и от това, че искаше мнението ми. В бележките пишеше:

1. Да изпратя на съпругата на Пикснуп кутия шоколадови бонбони.

2. Да се погрижа за торба дребни монети.

3. Да построя наново Форт Апаш, като използвам парите на данъкоплатците, да поръчам един ескадрон конна кавалерия за него, да прехвърля генерал Шеридън да го командва и да му заповядам да преследва Джеронимо, докато стигне до пенсионна възраст.

4. Да понижа госпожица Гуг, завеждащ централа към Нюйоркската телефонна компания, да лъска релсите на Нюйоркското метро.

5. Да впиша три хотдога в сметката за разходите.

6. Да повиша капитан Джинкс на американския кораб „Саратога“ до контраадмирал, ако се появи навреме.

7. Да кажа на британците, че могат да изберат следващия командващ НАТО, ако танковата им дивизия свърши работата.

8. Да изпратя на жената на кмета една дузина рози „Американска красота“ с дълги дръжки и да я назнача за президент на „Метрополитън Опера“.

Казах:

— На мен ми изглежда добре. Но не разбирам последното.

Той го погледна:

— О, Небеса. Прав си, Инксуич. Забравих да се обадя на кмета. — Той набързо натъпка последната хапка хотдог в уста и изтича към телефонния апарат.

Не чувах какво говори. Върна се с типичния разочарован поглед на адвокат от Уолстрийт.

— Беше точно както очаквах. Мразя политиците. Ндинственото, което го помолих да направи, беше да използва всички полицейски патрулни коли в Манхатън, за да блокират входовете и изходите на Дванадесето авеню и надлеза на Уестсайд, от Западна 17-а улица до Западна 79-а и да забрани всякакво друго движение по тях между 8:30 и 9:30 довечера. Това е Щатска територия, така че е напълно законно да ги използваме дотолкова, доколкото не са активно ангажирани в покушението — трябва да затворим всички вратички за възможно измъкване на Мадисън.

Той удари с юмрук по масата.

— И да го „бибип“, знаех си, че ще създаде затруднения. Така че вече бях измислил какво ще правя. Точно затова бяха цветята. Казах му, че преследваме член на шайката на Корлеоне. Заради жена му е, разбираш ли. Тя и Бейб Корлеоне са били заедно хористтки в Рокси Тиътър и се мразят една друга. Трябва да знаеш и всички тънкости на местната политика, Инксуич. И, разбира се, той издаде заповедта, така че Мадисън няма да избяга по някои странични улички. Значи оставяме цветята в списъка.