Хукна надолу по стълбите. Жената тъкмо привършваше. Въпреки това той заблъска по стъклото.
Аз бързо отидох зад младия мъж, който рисуваше. Умело завъртях чантата с дребните. Тя падна върху главата му. Той припадна. Грабнах двата спрея и се захванах за работа.
Скъсах плаката от единия прът и го обърнах откъм неизползваната страна. Бързо и чисто изписах: „ЧОВЕК ОТ ЦРУ“. Огледах се по земята, намерих някаква използвана дъвка и я залепих на гърба.
Взех другия плакат и промених надписа на „ДОЛУ ЦРУ!“.
Жената наричаше Бери с разни имена. Разбирах какво имаше той предвид, когато говореше за опасностите на една неохранявана кабина.
Жената си тръгна. Когато Бери тръгна да влиза и кабината, лепнах надписа „ЧОВЕК ОТ ЦРУ“ на гърба му. Той не забеляза.
— Боже мой, тук вони! — каза Бери. — Тая трябва да е дъвкала чесън! — Той остави вратата отворена.
Започнах да снова нагоре-надолу с плаката си „ДОЛУ ЦРУ!“. Хората рязко променяха посоката Си. Бери сложи монети в телефона. Каза:
— Централа? Свържете ме веднага с началника на централата на Нюйоркската телефонна компания… Началник централа? Тук е Бери от „Суиндъл и Крауч“. Включете този автомат, Клондайк 5–9721, към Неограничената международна линия номер 1…Разбира се, че знам, че линията е секретна. Трябва: ние притежаваме телефонната компания… Как е вашето име, моля? Госпожица Гуг?
Пишеше в малкото си тефтерче върху поставката.
— Г-У-Г. Благодаря, г-це Гуг… Телефонната ми кредитна карта е Т & Т, номер 1… Да. Ние наистина притежаваме телефонната компания, г-це Гуг… Добре. Сега включете този автомат към линията. Вие лично стойте на тази линия, за да прехвърляте връзките. Дръжте линията отворена. Отклонявайте и този автомат всички други разговори. Махнете всички разговори от централата, ако се преплетат с този.
Той се вслуша за момент. После подчерта името на госпожица Гуг в малкия си бележник.
— Не, г-це Гуг. Не ме е грижа дали президента говори по нея. Махнете го от линията…
Тълпата стоеше далеч от нас. Аз крачех напрел назад с плаката си „ДОЛУ ЦРУ!“. Бери си промърмори:
— Тъпа „бибип“. Опитва се да ме включи към Горещата линия. Кой, по дяволите, иска да говори с президента по това време? — Той размахваше вратата на кабината. — Боже мой, тук вони! — Внезапно насочи вниманието си към слушалката: — Добре, г-це Гуг. Сега ме свържете директно със Старшия служител по подслушването в Националната агенция за сигурност… Да, г-це Гуг, знам, че това е тайна правителствена линия… Ало. Кой е на телефона? Пикснуп? 10 10 От англ. реек — надничам, snoop — слухтя, дебна. Б. пр.
А-а, как сте, Пикснуп? Тук е Бери от „Оуиндъм и Крауч“… Да, жена ми е добре… Слушай, Пикснуп, ти подслушваш ли разговори, водени от генерал Хатчетхаймер?… Аха, това е добре. Ти удостоверяваш, че…
Една мотриса спря. Пътниците видяха плакатите и си останаха вътре. Бери ми каза:
— Имаме късмет. Хатчетхаймер оглавява терористична група в Кайро и си мислят, че планира да взриви посолството на САЩ там утре сутрин. Сега проверяват сателитните връзки. Хатчетхаймер с доста пъргав за мъж на неговата… А, Пикснуп. Добре, обърни мониторната система за надзор и ме свържи с телефона на Хатчетхаймер. Нека просто да потъне. Добро момче.
Тълпата стоеше настрани от нас. Аз покрачих малко с плаката си. Бери развя своя от вратата и я остави отворена.
Върна се към телефона.
— Хатчетхаймер? А-а, ето те и теб. Бери е на телефона… Да, добре съм… И той е добре… О-о, уважаеми, не ми казвай… Е, съжалявам за това. Тържествено обещавам да се погрижа дефектните бомби да бъдат сменени веднага. Да, имаш думата ми за това… Слушай сега, генерале. Имам един военен проблем, за който ми е необходим съветът ти. Долу на Док 92…
Една мотриса дойде. Вратите се отвориха. Пътниците започваха да излизат, виждаха надписите и Оставаха вътре. Тези, които се опитваха да се качат, фябваше да се блъскат във вагоните. Вратите се захлопнаха и мотрисата продължи с рев нататък.
Отново можех да чувам Бери.
— … О, не Нюйоркската полиция. Божичко, не… Търсим Нюйоркската национална гвардия за истински спешни случаи… Армията на САЩ ще я използва, и да увеличи бюджета на отбраната. Слушай, генерале… Да. Международната зона на края на Док 92. Това е международен проблем…
Младият чернокож идваше на себе си, вероятно защото го настъпваха. Стана изтормозено. Видя флаконите със спрея, дойде, взе ги и се захвана отново със своите рисунки.
Читать дальше