Л. Хабърд - Врагът отвътре

Секретарката трепна.

Дж. П. Флагрънт пребледня.

— О, Боже мой, не, г-н Бери!

— Настоявам! — изсъска Бери, като гледаше убийствено.

Флагрънт падна на колене. Младежът падна на Колене. Секретарката падна на колене. И тримата миигнаха ръце за смирена молитва. Казаха в хор: НЕ ДЖ. ЧУРУЛИКАЩОТО КУКУ!

Бери ми каза с крайчеца на устата:

— Трябва да получим този човек. Той е невероятен специалист, не може да се сравни с никой друг. — Тропна с скрак.

Аз мушнах ръка под сакото си, сякаш имам намерение да извадя оръжие.

Те изпищяха!

В коридора затропаха крака. Един огромен, внушителен мъж в тъмночервен костюм на тесни райета влетя в стаята.

— Какво става тук? — изръмжа той. Видя Бери.

Отстъпи назад.

— Тези идиоти — каза Бери с тънък и кисел глас, — не искат да обслужат Роксентър. А на вас, мистър Булщот, като председател на Ф.Ф.Б.О., това трябва да служи като веществено доказателство А!

Мистър Булшот падна на колене сякаш за молитва.

— Моля те, Боже, не постъпвай така с нас! Моля ви, г-н Бери!

Флагрънт изстена към господин Булшот:

— Той настоява да получат Дж. Уолтър Мадисън!

— О, Боже мой — каза господин Булшот. Отчаяни чупеше ръце. — Моля ви, не постъпвайте така с нас господин Бери! На последния си пост при нас той разруши всички международни връзки с обществеността на Република Патагония! Той предизвика революция! Всяка частица от собствеността на „Октопус“ беше разграбена и национализирана! Президентът се самоуби! А Дж. Уолтър Мадисън направи всичко това сам!

Бери ми каза с ъгълчето на устата си:

— Не става. Отстъпи към стената и ме прикривай с оръжието. Играта може да загрубее.

Направих каквото ми каза. Всички изпищяха! Чуваше се как в коридора се затръшват врати и щракват ключалки.

Бери каза с убийствен глас:

— Нима ще отхвърлите тези разумни искания, Булшот?

— Не, Боже мой, Бери! Имайте сърце! Това може да коства репутацията на Ф.Ф.Б.О.!

— Няма да ни оставите да получим Дж. Уолтър Мадисън?

Както беше на колене, господин Булшот се дръпна напред, наведе се и започна да ближе обувките на господин Бери. Бери отстъпи назад.

— Оставяте ми само една алтернатива, мистър Булшот.

Бери отиде до телефона. Вдигна слушалката и вза:

— Свържете ме с банка „Граб-Манхатън“.

Четиримата паднали на колене се вторачиха внего невярващо.

— Тук е Бери. Свържете ме с господин Цезар от отдел „Неизплатени заеми“, моля.

Булшот изпищя!

— О-о, Боже мой, Бери! Не се обаждайте за заемите на Ф.Ф.Б.О.! В момента имаме недостиг на пари!

Бери спокойно чакаше на линията за господин Цезар. Изведнъж прозрях ситуацията. Роксентър притежава банка „Граб-Манхатън“! Една от най-големите в света! А тя контролира повечето от другите банки! Каква тактика! Преизпълних се с гордост, че съм част от такъв ефикасен и мащабен механизъм! Но не свалих оръжието си от тях.

Булшот внезапно нададе вой:

— Но не всичките ни заеми са неизплатени!

— Скоро ще бъдат — каза Бери.

— Чакайте! Чакайте! Чакайте! — каза Булшот. — Постигнали сте насищане на пазара!

Бери прикри слушалката с ръка.

— Ще се опитам да го намеря! — каза Булшот.

Младежът и секретарката попречиха на опита на Дж. П. Флагрънт да отвори прозореца и да скочи. Булшот излетя нанякъде. Върна се след трийсет секунди. Изглеждаше измъчен.

— Никой не знае къде е той!

Един високоговорител викаше целия персонал и от всички етажи. Чуваше се: „В Пета зала се свиква незабавна конференция за велики идеи!“

В залата започна да се тълпи персоналът. Развълнувано жужене на гласове. Шокирани погледи, когато чуваха името на Дж. Чуруликащото Куку.

Булшот тичаше между тях.

— Искам незабавен отговор! Къде е Дж. Уолтър Мадисън? Дайте някоя идея за плакат и получавате едномесечна безплатна почивка на Бахамите!

Бери все още държеше ръката си на телефона. Погледна към мен с присвити очи.

— Казах ти, че играта може да загрубее — каза той. — Но трябва да получим този човек!

Всички изреваваха незабавни отговори: „Смърт на Мадисън!“, „Да го «бибип» Мадисън!“, „Заемете на Мадисън пет долара днес и утре ще загубите момичето си!“, „Настанете Мадисън като номер едно над Четиримата конници на Апокалипсиса!“, „Покажете как Мадисън седи и се смее, върху един свят и пламъци!“, „Направете монтаж как Мадисън убива майка си, но мисля, че това вече е направено!“ „Двама Мадисън в пещта са по-добре, отколкото един на сухо!“

Някакъв силен, ясен глас извика: