Л. Хабърд - Врагът отвътре

Бери извади някаква карта от портфейла си. Залепи я на армираното стъкло. Момичето трепна.

— Вицепрезидента на Международните връзки с обществеността — настоя Бери.

Момичето грабна един телефон. Изрева в него истерично. След това моментално изкрещя през отвора на лабиринта:

— Етаж 50! Качвайте се направо, г-н Бери!

Хората в стаята се отдръпнаха назад, за да ни направят път.

Качихме се на един асансьор. С ъгълчето на устата си и без да помръдва устни, господин Бери каза:

— Не ми хареса бавният отговор. Разбирам корпоративната им тактика на разтакаване много добре: тук нещо не е в ред. Това може да изиска трета степен. Смъкни шапката си над очите. Така, когато се изкашлям, се направи на много безпощаден. Когато тропна с крак, постави ръка вътре в сакото си, сякаш ще извадиш оръжие. Схвана ли?

Навлизах в света на корпоративните похвати. Казах, че съм разбрал. Внезапно Бери добави:

— Но в никакъв случай не го вади и не стреляй по никого. Ние притежаваме застрахователната компания, която ги е застраховала и не искаме да плащаме вреди. Нека правото на иск за обезщетение при телесна повреда си остане за тях. Тогава полицата ще стане невалидна.

Бяхме пристигнали. Вратата на асансьора се отвори с плъзгане. От двете страни се откри красива приемна.

Две момичета, леко облечени като шаферки, държаха между себе си килим, навит на руло около един прът. Килимът беше червен. Като вървяха заднишком, те започнаха да го развиват, така че ние да можем да стъпваме по него.

Две цветарки, облечени в прозрачно бяло, подскачаха наоколо и изящно разстилаха цветя от кошниците си по пътя ни.

Двама цигулари в унгарски носии вървяха успоредно с нас и свиреха съблазнителни мелодии.

— Мразя тия бибипани рекламни формалности — каза Бери.

— Винаги ли правят това?

— Не. Само за мен. Знаят, че го ненавиждам.

Минахме по дълъг коридор. Двама младежи надуха силно вестителски тромпети, а след това направиха с тях дъга.

Едно момиче в костюм на агънце красиво отвори врата, на която пишеше:

Кабинетът беше затрупан с цветя. Един доста дебел мъж в аленочервен смокинг се аняше и потриваше ръце.

— Аз съм Дж. П. Флагрънт, г-н Бери. Добре дошли. Добре дошли. Добре дошли.

В другия край на стаята три момиченца вдигнаха ангелските си личица и запяха:

Те се поклониха и изприпкаха красиво навън, като изпращаха целувки и правеха реверанси едновременно. Трудно е.

Флагрънт потърка отново ръце.

— Сега какво да предложа на господин Бери и госта? Хаванска хаванска хаванска пура? Малко шампанско „Рер“, реколта 1650-та? Или може би една хубава, сочна секретарка да ви освежи? Онази врата води към спалня, в която едно бижу е цялото в очакване на ДЖЕЛО!

— Ако кажеш на тоя кортеж да се оттегли — каза Бери кисело, — може да се захванем за работа.

Флагрънт плесна с дебелите си ръце и все още лъчезарен, им даде знак да изчезнат. Музиката от цигулките спря. Хората в залата се разпръснаха във всички посоки като обезумели.

Бери махна от тъмния си костюм едно венчелистче, сякаш беше петно от сажди. Пусна го на пода и почисти пръстите си в носна кърпа. Каза:

— Обръщаме се отново към вас и засега няма да закриваме сметката ви. Трябва ни човек за връзки с обществеността. Но държим на правото да си го изберем сами.

— О, Боже мой, г-н Бери. За нас е чест. И най малкият интерес на Роксентър е закон за нас и ние ще направим всичко, всичко, всичко, за да бъдем в задоволителна и приемлива обслужваща първостепенна позиция за вас.

Той удари силно с ръце.

Една секретарка се втурна при нас с тетрадка в едната ръка и торбичка с противозачатъчни в другата.

Флагрънт плесна три пъти с ръце. Млад мъж с костюм на „Айви Лийг“ 9 9 Верига стари и много престижни колежи в САЩ — Б. пр. със строга кройка влетя с огромна книга в ръка. По команда на Флагрънт, като държеше книгата към нас, младежът започна да ни показва усмихнати фотографии на хора от връзки с обществеността с приложени графики и биографии.

Бери се покашля.

Като по команда, аз веднага се направих на много безпощаден.

— За този случай — каза Бери, — не искаме никой друг освен Дж. Уолтър Мадисън.

Младежът трепна.