Хенри Хагард - Тя

После отидохме на потока, измихме се, върнахме се и спахме до вечерта, когато отново ядохме. През целия ден не видяхме Биллали. Вероятно се разпореждаше за носилките и носачите. В полунощ бяхме събудени от появата на много хора.

На разсъмване Биллали дойде при нас и ни каза, че само благодарение на „Тя“ , на която всички се подчиняват, успял да набави необходимите носачи. Той предложи да потеглим на път, като заяви, че иска да ни придружи, страхувайки се от измяна. Останах трогнат от добротата на стария дивак. Всред мрачните диваци очевидно се намираха хора с добри сърца. Без съмнение, за Биллали това представляваше известна изгода, защото се надяваше, че „Тя“ отново ще се появи и ще му поиска сметка за нас. Въпреки тази негова вероятна сметчица, завинаги ще запазя добър спомен за Биллали.

Като закусихме, седнахме в носилките; психически бяхме отпочинали от преживяното.

Започна ужасното изкачване на скалите. Носилките станаха безполезни, защото бяхме принудени да вървим. Около пладне стигнахме върха на една огромна скалиста стена, от която се откри чуден изглед към равнината Кор, в центъра на която ясно различихме развалините на храма на Истината, а от другата страна бяха безкрайните блата. Тая стена, очевидно някога гърло на кратер, нямаше растителност, само рядко се срещаха локви с вода. Слязохме доста спокойно и се спряхме да нощуваме на един широк склон, който се спускаше до блатата.

На следната сутрин, в единадесет, започнахме ужасното пътуване през блатата. Цели три дена се задушавахме от вонящите изпарения, газейки до колене калта; така стигнахме до твърдата почва на необработена и лишена от гори местност.

Там, на заранта и не без съжаление, се простихме със стария Биллали, който тържествено ни благослови.

— Прощавай, сине мой — каза той, — прощавай и ти Лъв. Не мога с нищо повече да ви помогна. Но, ако се завърнете благополучно, послушайте съвета ми и не се опитвайте да отивате в непознати страни, откъдето няма никога да се завърнете и където вашите кости ще бъдат граница на пътешествието ви. Прощавайте още веднъж! Аз често ще си спомням за вас. Не ме забравяй, Маймуно, сине мой; лицето ти е грозно, но имаш честно и вярно сърце.

Биллали се обърна и замина, а след него и високите мрачни носачи. За последен път през живота си виждахме диваците Амахаггер. Дълго гледахме след редицата от празни носилки, която приличаше де погребална процесия.

Останахме сами сред обширната пустиня, печално се озъртахме наоколо и споглеждахме. Преди три седмици четирима наивници за пръв път вървяха по блатата на Кор. Двама от тях бяха умрели, а ние двамата, останали живи, преживяхме толкова горести и страдания, такива приключения, че и самата смърт не би могла да бъде по-ужасна.

Три седмици — само три седмици! Наистина, времето трябва да се измерва със събития, а не с часове! Струваше ни се, че са изминали тридесет години, откакто ни плениха в нашата лодка.

— Трябва да стигнем Замбези, Лео — казах. — И Бог знае, дали ще успеем.

Лео само кимна с глава; той беше станал много мълчалив. Ние потеглихме на път, имайки в себе си само компаса, револверите и пушките си, и ония дрехи, с които бяхме облечени.

С това завършва историята на нашето посещение сред развалините на великия и царствен Кор.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

В тия страници аз накратко описвам пътешествието и приключенията ни, които са още пресни в паметта ми; а останалите, те не са интересни за никого. Достатъчно е да кажа, че след неописуеми бедствия и лишения, стигнахме Замбези, на 170 мили по на юг от онова място, където се простихме с Биллали. Там цели 6 месеца бяхме пленници на едно диво племе, което ни считаше за свръхестествени същества, главно поради младото лице на Лео. Успяхме да избягаме и дълго време скитахме, докато ни се усмихна щастието, което ни даде възможност да се срещнем с един португалски ловец, който придружаваше слонове, нейде във вътрешността на страната. Този човек твърде добре се отнесе с нас и с негова помощ стигнахме залива Делагоа, след 18 месеца от деня, в който бяхме напуснали блатата на Кор.

Пътешествието ни до Англия беше благополучно; ние стигнахме на Сусемптонския кей, след две години от заминаването ни за нашата оригинална експедиция.

С това завършва цялата история; но тъй като тя е започнала преди две хиляди години, ние с Лео мислим, че тя може да продължи още дълго време, в мъгливата далечина на бъдещето…