Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Зная.

— Мейнърд трябва да пристигне всеки момент — погледна часовника си Колинс.

Десет минути по-късно Мейнърд почука на вратата и влезе в стаята на Колинс. Той приличаше на всичко друго, но не и на председател на Върховния съд на САЩ. Със своята широкопола кафява шапка, слънчеви очила, отворена риза, омачкан туристически костюм, боти той наподобяваше стар изследовател, току-що влязъл в града след двуседмично скитане в жарещата пустиня.

— Ето ни — каза той, — събрани заедно в това забравено от бога място. Пътуването от Феникс дотук беше ужасно. Освободих таксито. Такава беше уговорката, нали?

— Да — отвърна Колинс. — Ще напуснем града заедно.

Мейнърд захвърли шапката си на леглото и седна.

— Май трябва да започваме. Времето ни не е много. — Той погледна Редънбоу. — Струва ми се, вие трябва да сте Доналд Редънбоу.

— Извинете ме — изпадна в неудобно положение Колинс и ги представи един на друг.

Мейнърд задържа погледа си върху Редънбоу.

— Надявам се, няма да си загубим времето. Вашите сведения за Арго Сити са, най-меко казано, шокиращи. Надявам се, че е истина.

— Предадох само чутото от полковник Бакстър — отговори Редънбоу, сякаш се защищаваше. — Документът за реконструкция е бил основан върху проучванията на Тайнън за Арго Сити.

— Ммм, значи ще видим бъдещите Съединени щати в умален вид, държавата ни, както ще изглежда след утвърждаването на 35-та поправка и прилагането й на практика. Заявявам ви съвсем честно, мистър Редънбоу, че почти не мога да повярвам в съществуването на условия за живот в този град, както са изложени от Бакстър. Струва ми се, че нито едно общество в САЩ не би отишло далеч по този път.

— В доста градове то съществува, най-малко до известна степен — намеси се Колинс. — Проведох самостоятелно проучване на кампанийните градове. Нито един от тях не е така тоталитарен, както този, но навсякъде съществува ужасна практика на забрани.

— Ммм, изглежда, всичко е възможно. Ако тук наистина… — Мейнърд се замисли — това ще постави всичко в нова светлина. Ще трябва само ние, и то много бързо, да установим какво наистина става тук. Мистър Колинс, откъде да започнем?

Колинс беше готов. Извади бележките си.

— Бих ви посъветвал, мистър Мейнърд, да започнете с посещение в градската компания за недвижими имоти. Нали в края на краищата се гласите да живеете тука. След това, играейки ролята на пенсиониран юрист, можете да надникнете и към местния съдия, а чрез него е възможно да се свържете и с шерифа. Не е зле да посетите също супермаркета, за да проведете разговори с някои от купувачите.

— Не бързайте много — каза Мейнърд с лист хартия върху коляното, докато си записваше задачите.

Колинс почака и след това продължи:

— Ако имате време, погледнете и в редакцията на местния „Бюгл“. Ако можете, прегледайте някои от последните вестници. Не вярвам да имате достатъчно време за това, но може да ви се отдаде възможност да поговорите с някого от репортерите или с издателя.

— Ще се наложи да приложим някои хитрости — каза Мейнърд.

— Вмъкваме се и се измъкваме от града, преди някой да е проявил подозрения — продължи Колинс. — Що се отнася до Доналд и мен, ще посетим библиотеката, пощата и ще се опитаме да се срещнем с градския управител. Ще трябва да поговорим с колкото може повече от обикновените граждани. Например, когато обядваме, да поставим някои въпроси на келнерите. Също така можем да спрем някои хора на улицата и да ги питаме за някои места, като се стараем да ги включим в по-продължителен разговор. Да видя… — Той погледна часовника си. — Сега е един и четиринадесет минути. Да се срещнем всички тук в пет часа. Ще съпоставим впечатленията си и може би ще се доберем до някаква истина. Тръгваме ли? Вие пръв, моля, мистър Мейнърд.

Мейнърд се изправи, наложи шапката си и излезе. Пет минути по-късно Кобинс и Редънбоу се отправиха към улиците на Арго Сити.

Градският управител пооправи очилата си със златни рамки и розовото му закръглено лице светна.

— Извинете ме, джентълмени, но с толкова време разполагам — и той посочи електрическия часовник върху бюрото си. — Часът е четири и петнадесет минути. Очакват ме и други срещи.

Стана от бюрото си и поведе Колинс и Редънбоу към вратата.

— Радостен съм, че се отбихте при мен, джентълмени. Надявам се, че все пак ви бях полезен. Запомнете: привлекателното общество води към привлекателни хора и създава спокойствие. Годишно в града се отчитат доста простъпки, но не и престъпления. Откакто въведохме нашия закон отпреди пет години за забрана на публични събирания, не сме имали безредици. Всички наши държавни служители са напълно задоволени и високо производителни. Винаги ще се намери по една черна овца, като тази учителка по история, спомената преди малко от мен, но бързо ще се отървем от нея и… никакви проблеми. — Той отвори вратата, за да ги пропусне. — Е, пожелавам ви успех в работата по модернизиране и преустройство на Байсбий. Ако извършите половината от стореното от нас, ще бъдете горди от резултатите. Когато се срещнете с мистър Питмън във Филипс Индъстрийз, предайте му моите лични благопожелания.