— Позаинтересувах се от този въпрос — намеси се Мейнърд. — Престорих се, че проучвам условията за закупуване на къща с оглед да се установя тук. Този опит беше безрезултатен. Само на служители от компанията е разрешено да купуват къщи. Ипотекирането на всяка купена къща е прерогатив на компанията. Съответните вноски се удържат от заплатата. Ако собственикът реши да напусне града, е задължен да върне къщата на компанията. Наемите също се удържат от заплатите.
— Още по-голяма робия — отбеляза Редънбоу.
— Какво друго открихте? — се обърна Колинс към Мейнърд.
— Достатъчно, за да ми се доповръща — поклати тъжно глава Мейнърд. — Никога не съм срещал такова досадно незачитане на закона за гражданските права. Спрях за кратко в едно от кафенетата на компанията, за да се подкрепя с малко салата. Докато чаках келнера, започнах да записвам върху двете салфетки пред себе си първите десет поправки на конституцията, оформили закона за гражданските права през декември 1791 година. Срещу всяка една от поправките отбелязвах как се гледа на нея в Арго Сити. Чуйте какво съм надраскал…
Измъкна двете салфетки от страничния джоб на якето си и замени слънчевите си очила с очила за четене.
— … ето, слушайте. Първата поправка гарантира свобода на вероизповеданието, печата, словото и правото за събрания и подаване на петиции. Тук, в Арго Сити, хората са длъжни да посещават само една църква или изобщо никаква. Четат само един вестник, „Бюгл“. Всички вестници, идващи отвън, и повечето от списанията са забранени. Известно ли ви е това? Телевизията е представена само от една местна предавателна станция, разбира се, контролирана от компанията. Програмите на националната телевизия се записват на видеомагнетофон и само подбраното от тях бива показвано. Същото се отнася и до радиото. Всички радиоапарати се продават от компанията и са им вградени специални филтри, така че не могат да ловят Феникс или други градове. Не може да става и дума за изнасяне на свободни речи. Споменѝ само нещо критично, и доносчикът веднага ще те докладва. Загубиш ли работата си, загубваш и дома си. Не са позволени никакви публични събрания и демонстрации. Последната демонстрация се е състояла преди четири години. Била е разпръсната, а работниците, протестиращи против липсата на права, са били арестувани. Затворът се е оказал малък за всички, но станало явно, че вън от града, в пустинята, съществува концентрационен лагер…
— Концентрационен лагер?! — запримигва Колинс, спомнил си за Джоуш и пътуването им до Тюл Лейк.
— Да. Четириседмично задържане на работниците в този лагер е сложило край на този протест. Оттогава друг не е имало. — Мейнърд се взря в написаното върху салфетката. — Втората поправка дава право на гражданите да притежават оръжие, т.е. всяко населено място да си съставя собствена милиция. Такова нещо не съществува в Арго Сити. Само една елитна група от служещите в компанията, поставени високо и облечени в доверие, могат и притежават оръжие. Третата поправка повелява, че не могат да бъдат разквартирувани войници из частните къщи без съгласието на собствениците. Преди пет години тук са измислили правило, позволяващо на полицията при екстрени ситуации да заеме квартирите на хората. Четвъртата поправка осигурява право на гражданина да бъде защитен срещу необоснован обиск. Тук е в сила и разпореждане, даващо право на хората на шерифа да нахлуват по домовете без каквато и да било заповед за обиск. Петата поправка дава право на обвинения в престъпление да се определи вината му от жури, а след това, ако то го признае за виновен, да му се осигури законен съдебен процес. Същата поправка казва, че никой не е длъжен да свидетелствува против себе си. В Арго Сити няма никакво жури. Единствен съдията решава дали, представените доказателства налагат съдебна процедура. Съдиите, разбира се, са назначавани пак от компанията. Шестата поправка гарантира на обвинения в престъпление своевременно съдебно дирене, обективно жури да изслуша свидетелствуващите против него и да има адвокат за защита. В Арго Сити човек може да си гние в килията неопределено време, преди да се образува процес. Липсва каквото и да било жури. Единствен съдията изпълнява и двете задължения, както на съдия, така и на жури. Свидетелите на обвинението не са задължени да се явяват в съдебната зала. Защитата на обвинения е пак от компанията. — Мейнърд въздъхна дълбоко. — Както е казал Станислав Ленц: „Раздаването на НЕправосъдие е поставено винаги в ръцете, на когото трябва.“
Читать дальше