Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Сега е най-добре да тръгваме — каза, свъсил вежди, Мейнърд. — Отивам да си прибера нещата. След две минути да се срещнем във фоайето — и Мейнърд изчезна зад вратата.

Радостни, Колинс и Редънбоу грабнаха багажа си, готови да тръгнат. Пред вратата Колинс задържа Редънбоу.

— След Феникс накъде, Доналд?

— Обратно във Филаделфия, предполагам.

— Ела във Вашингтон. В момента не мога да ти осигуря пускане под гаранция, но мога да ти дам своята лична опека. Имам нужда от теб. Не сме си свършили още работата. Нека само Мейнърд да ликвидира 35-та поправка, и ние ще трябва да я заместим с почтена програма, такава, която да ни донесе снижение на престъпността, без да жертвуваме гражданските си права.

Редънбоу изглеждаше възбуден.

— Наистина ли можеш да ме използуваш? Много бих се радвал, но…

— Хайде, да не губим време.

Долу те срещнаха Мейнърд. Колинс оправи сметката и тримата пресякоха хола и излязоха под горещото следобедно слънце.

Докато Колинс и Редънбоу се запътиха към колата, Мейнърд спря да купи последното издание на „Бюгл“ от брадясалия сляп продавач на вестници, седнал върху изпочупена касетка до изхода на хотела. След изтракването на монетите очите на слепия зад тъмните очила останаха безцелно втренчени, но устата му се изви в благодарна усмивка.

Мейнърд се завтече към спътниците си. Минути по-късно Редънбоу извади колата от паркинга и се насочи през Арго Сити към Феникс и към въздуха на свободния свят.

Слепият вестникопродавец прибра парите си, изправи се и постави непродадените вестници върху дървената касетка. Почуквайки с белия си бастун, той закрета около хотела, мина през паркинга и зави към бензиностанцията на ъгъла. Като следваше бастуна си, се отправи безпогрешно към едната от двете близки телефонни кабини. Влезе, затвори плътно стъклената врата зад себе си и подпря бастуна в един от ъглите. Накрая, поглеждайки зад гърба си, свали тъмните очила, вдигна слушалката, пусна монетата и загледан разсеяно в диска с номерата, зачака. Телефонистката се обади и той й даде желания номер. След малко пусна още четвърт долар и пак почака. Телефонът зазвъня. Насреща се обади глас. Вестникопродавецът прикри с ръка микрофона.

— Моля, свържете ме с директора Върнън Т. Тайнън! — Гласът му звучеше настойчиво. — Търси го специалният агент Кили, докладващ от полската база R.

Изчака само секунди и чу гласа на Тайнън, ясен и също настойчив.

— Какво има?

— Директор Тайнън, тук е Кили от R. Бяха трима. Разпознах двамата от тях. Единият беше главният прокурор Колинс, другият — председателят на Върховния съд Мейнърд… Съвсем сигурно, Колинс и Мейнърд.

Следващия предобед президентът Уодсуърт в продължение на петнадесет минути телефонира два пъти. На директора Върнън Т. Тайнън му се случваше за първи път да не отговори на телефонно повикване от страна на президента на САЩ. Затворени с Хари Адкок в кабинета му, те се бяха изолирали и внимателно слушаха магнетофона пред себе си.

Това беше запис от разговор, проведен преди един час по телефона между председателя на Върховния съд Мейнърд и президента Уодсуърт. Мейнърд беше позвънил на президента и водил с него кратък, но рязък разговор в продължение на пет минути. Първото позвъняване до Тайнън бе тъкмо когато Адкок му донесе записа.

— Кажи му, че не съм пристигнал още в кабинета — разпореди Тайнън на секретарката си. — Добави, че ще се опиташ да ме откриеш.

Второто позвъняване беше дошло, когато Тайнън все още слушаше записа.

— Кажи му, че все още ме няма, но ме очакваш всеки момент.

След това прослуша лентата до края, Адкок изключи магнетофона.

— Искате ли да я чуете пак, шефе?

— Не, стига ми и веднъж — отпусна се Тайнън назад в креслото си, — трябва да ти кажа, че не съм изненадан. След като Кили докладва вчера от Арго Сити, очаквах да се случи такова нещо. И ето, че се случи. По-добре е да позвъня на президента и да чуя мнението му.

След няколко секунди Тайнън бе свързан с Овалния кабинет в Белия дом.

— Съжалявам, че не сте ме намерили каза Тайнън задъхано. — Току-що влизам. Имах две срещи навън и пропуснах да съобщя на Бет за това. Нещо спешно ли има?

— Върнън, работата се запича. Поправката ни май бере душа.

Тайнън симулира изненада.

— Какво говорите, мистър президент?

— Преди да те потърся, говорих с Мейнърд.

— О?

— Искаше да знае дали съм чувал някога за място, известно като Арго Сити в Аризона. Веднага се досетих. Градчето, представено ми от теб онази вечер, когато ми докладваше за дейността на ФБР. Отговорих на Мейнърд положително, че зная това място, че то е особена обществена организация, проучвана от ФБР в продължение на няколко години. Казах му, че ти лично водиш проучванията относно федералната престъпност в града и скоро ще представиш своите находки на главния прокурор Колинс.