Ървинг Уолъс - Документът „R“

Взеха си по един душ и след половин час бяха почти готови за излизане. Тъкмо Колинс обуваше панталона на най-елегантния си морскосин костюм, когато телефонът зазвъня.

— Обади се ти — извика Карин от тоалетната масичка. — Лакът на ноктите ми още не е изсъхнал.

Колинс тръгна към нощното шкафче, като си мислеше, дано не е по служба. Малцина от хората, знаещи домашния му номер, бяха извън правосъдието. Той вдигна слушалката.

— Ало?!

— Мистър Колинс?

— Да?

— Обажда се Айшмъил Йънг. Не знам дали ще си спомните за мен?

Колинс се усмихна. Можеше ли някой да забрави това име.

— Разбира се, помня ви. Вие сте биографът на директора Тайнън.

— Надявам се — каза със сериозен тон Айшмъил Йънг — да не бъда запомнен само като такъв, но аз съм, същият. Работя върху автобиографията на Тайнън, а вие бяхте достатъчно любезен да ме приемете миналия месец. — Поколеба се, търсейки точни думи, после откровено каза: — Зная, че сте много зает, мистър Колинс, но ви моля най-човешки да ме приемете тази вечер. Няма да ви отнема много време…

Хвърляйки поглед към жена си, Колинс го прекъсна:

— Боя се, че вечерта ми е изцяло ангажирана, мистър Йънг. Навярно бихте могли да ме потърсите в службата в понеделник и ние ще…

— Мистър Колинс, повярвайте ми, не бих ви безпокоил, ако не беше толкова важно за вас, както и за мен.

— Ами… не зная…

— Много ви моля.

Тонът в гласа на Йънг принуди Колинс да капитулира.

— Добре. Всъщност отиваме заедно е жена ми на вечеря в „Жокей Клъб“.

— Съжалявам, но…

— Не се безпокойте. Ще бъдем там в осем и половина. Заповядайте при нас.

След като остави слушалката, забеляза, че Карин го гледа въпросително. Колинс присви рамене.

— Той пише автобиографията на Върнън Тайнън. Налага му се да се срещне с мен още тази вечер. Любопитен съм, и то твърде много, да узная защо. В края на краищата той е симпатичен човек и се надявам, че няма да имаш нищо против, мила.

— Глупаво беше да се надявам, че можем да останем само двамата — и тя посочи към телефона. — Я позвъни пак в „Жокей Клъб“ и поправи резервацията за трима. Освен това аз съм не по-малко любопитна от теб.

„Жокей Клъб“ се намираше в хотел „Феърфакс“ на Масачузетс Авеню. В девет часа тази вечер той беше претъпкан. Независимо от това най-добрата маса в ресторанта беше запазена за Крис Колинс и компанията му.

— Виждаш ли — прошепна Колинс на жена си, — съществуват известни предимства, когато си главен прокурор.

— Или да даваш големите бакшиши — усмихна се Карин.

Изчакал ги вън, до ъгъла на хотела, Айшмъил Йънг беше необикновено напрегнат и непрекъснато се извиняваше от момента на пристигането им. Сега, когато аперитивът им вече бе поднесен, Йънг приглаждаше нервно ръбовете на чашата си с уиски и отново се извиняваше.

— Толкова ми е неудобно да се меся във вашето усамотение.

— Очаровани сме, че сте с нас — увери го Колинс. Чувствуваше се чудесно и повдигна чашата си с уиски в шеговит тост. — Да пием за поражението на 35-та поправка. — Изчака Карин да вдигне чашата си с водка и тоник и писателят да се присъедини към тях, а след това пи. Като постави чашата си на масата, той се обърна към Йънг: — Не ви е известно, нали, че вече не подкрепям поправката?

— Но аз всъщност знам — отговори Йънг.

Колинс не скри изненадата си.

— Как можете да знаете? Това е мое лично решение. Не съм го доверявал никому и няма да изляза с това решение открито, докато съм член на управляващата администрация. — Той наклони глава към Йънг. — А как успяхте да разберете?

— Забравяте, че работя с директора Тайнън. Той знае всичко, а аз съм неговият автобиограф.

Колинс сякаш поотрезня от приповдигнатото си настроение.

— Ясно. Значи и той знае?

— Да.

— Трябваше да допусна това. — Пое голяма глътка от питието си. — Подценил съм го. Трябваше винаги да помня колко е ужасен.

Настъпи кратко мълчание. Йънг отново заопипва неспокойно чашата си, като явно се мъчеше да формулира следващите си думи. Най-после заговори:

— Настоявах да се срещна с вас тази вечер поради… поради две причини. Първата има отношение към вас, втората към мен. Да започнем с вас.

Той обаче не продължи веднага и Колинс запита нетърпеливо:

— Е, казвайте де.

— Искам да поговоря за Тайнън.

Колинс изведнъж излезе от търпение.

— Ако имате намерение да ми задавате още въпроси за това какво мисля за Тайнън, за да го ползувате в книгата си, нека ви кажа незабавно, че нямам какво повече да добавя.