Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Но най-малко трябваше да те предупреди — обърна се Карин към съпруга си, — а не да върши такива неща зад гърба ти. Не знае ли, че ти е подчинен? Наистина, ужасен човек.

Втората поръчка напитки пристигна и Йънг вдигна чаша.

— За такова нещо бих пил, мисис Колинс — озърна се наоколо, за да види не ги ли подслушва някой. — Той, искам да кажа, знаете кой, е най-мръсният тип, простете ме, най-долният себелюбец и най-безпринципното копеле, което съм срещал някога.

Пиха и преди да успеят да подновят разговора, главният келнер се появи, за да приеме поръчката им.

Всички пожелаха за начало Онйън Суп, след това Колинс поръча Торнедо Росини за Карин, изчака, докато Йънг преглеждаше листа, и накрая разпореди Бьоф Строганов за него, а за себе си — Кок о Вин.

С чашата уиски в ръка, Йънг се върна на разисквания проблем.

— Фактически — обърна се той към Карин, — говорейки за Тайнън, не мога да открия нито един човек да го обича с изключение, и това е само мое допускане, с изключение на майка му и Адкок. Всички останали или се страхуват от него, или направо го мразят.

— С изключение на майка му и Адкок, казвате — заинтересува се Колинс. — Това за майка му само ваше предположение ли е? А може би е истина? Има ли изобщо майка?

— Не бихте повярвали, нали, че Върнън Тайнън би могъл да има майка? Е, има. На един хвърлей място оттук. Роуз Тайнън, осемдесет и четири годишна. Живее в Голдън Йърс Синиър Ситизънс Вилидж в Александрия. Никой не знае това с изключение на мене и Адкок, но Тайнън я посещава всяка събота. Да, чудовището има истинска майка.

— Виждали ли сте я? — запита Колинс.

— О, не. Забранено е. Веднъж, когато говорихме за младите му години, не успя да си припомни някакъв факт, но каза, че майка му би могла да му помогне. Попита я по телефона и тя му отговори. Изразих пред него учудване, че майка му е жива. Той ми отвърна: „О, да, но не говоря по този въпрос с оглед нейната сигурност.“ Пожела да не отбелязвам в книгата, че е жива, но да пиша само хубави неща за нея. След това поразговаряхме малко за нея, ето така научих за съществуването й.

— Интересно — промълви Колинс.

— Не мога да си представя Тайнън да има майка — намеси се и Карин. — Това го прави да изглежда почти човек.

— Не се самоизмамвайте — отвърна Йънг. — И Калигула е имал майка, а също така и Джек Райпър.

На Колинс му беше забавно, но Карин имаше сериозно отношение към по-нататъшното разискване на Тайнън от Айшмъил Йънг.

— Мистър Йънг, щом като директорът Тайнън ви е толкова неприятен…

— Никога не съм казвал, че ми е неприятен. Мразя го.

— Добре де. Ако го мразите толкова много, защо му сътрудничите в написването на автобиографията?

— Защо ли? Ще ви кажа…

Той обаче не продължи веднага, защото келнерът пристигна със супата и започна да я разсипва в купичките.

Едва келнерът беше заминал и Йънг подхвана разговора там, където го беше прекъснал:

— Когато срещнах вашия съпруг за първи път, му казах, че съм бил принуден да пиша тази книга. Ако позволите, сега ще ви обясня всичко. — Той се извърна към Колинс: — В действителност това е и втората причина, за да настоявам да се срещна тази вечер с вас. Казах, че първата причина е свързана с вас, а втората — с мен. Надявам се, че не ще имате нищо против да ви изложа собствените си проблеми. Те са свързани с Тайнън и ще ви изяснят защо пиша неговата „Майн Кампф“.

— Моля, продължавайте — подкани го Колинс.

— Бях насилен да пиша проклетата му книга. Не исках, но той ме застави. Ето каква е историята. Бях в Париж за известно време. Проучвах материали, за да напиша книга върху Парижката комуна. Сред интервюираните от мен хора беше и английският професор Хендърсън с жена си, един от най-големите познавачи по интересуващите ме проблеми, изгонен преди две години от САЩ за анархистична дейност. Те имат дъщеря, Еми, и аз се влюбих дълбоко в нея. Такова искрено чувство изпитвах за първи път в живота си. Тя се влюби също и се разбрахме да се оженим. Бракът ни не можеше да се осъществи веднага поради това, че аз бях женен, макар да бяхме разделени със съпругата ми. Решихме да се върна в Ню Йорк, да се разведа, а след това да се оженим с Еми. Добре, но разводът се усложни.

— Зная как стават тези неща — намеси се Колинс, като хвана ръката на Карин.

— Накрая успях да се измъкна щастливо. Бях издал една политическа биография в голям тираж и като прехвърлих печалбата от нея на жена си, получих развод. Бях готов да се свържа с Еми. Междувременно съм станал известен като писател на Тайнън и той решил, че само аз мога да напиша биографията му. Отказах, но на Тайнън не му се нравят такива неща. Проведе разследване и научил за Еми и родителите й. Разбрал, че Еми, както и родителите й са убедени анархисти. Противно на баща си и майка си, тя е пасивна, интелектуална анархистка. Тя е нежна, изискана личност и нищо повече от политически теоретик. И ето, Тайнън вече имаше козове в ръцете си. Притисна ме с тях. Ако откажех да му сътруднича в написването на книгата, той щял да блокира влизането на Еми в САЩ като нежелан чужденец. Ако се съгласях, щял да забрави нещата около Еми и в момента, когато книгата е готова, щял да уреди пристигането й тук. Това беше примамката, увиснала под носа ми. Какво можех да направя, освен да захапя. Сега вече знаете причините, довели ме до тази книга.