Ървинг Уолъс - Документът „R“

Тъй като беше свикнал с езика на статистиката, докато чакаше, мислите му се върнаха отново към цифрите.

Мрежата от компютри. За да се подхранва тя със сведения, до нея достигаха данни от 40 000 федерални, щатски и градски агенции, разположени в петдесетте щата. Такива данни се събираха и натрупваха не само за хора, които вече са били арестувани, не само за потенциални престъпници или смутители на обществения ред, но изобщо за недоволните от властта, за конгресмени, за официалните лица от управлението, за критиците на правителството — по дяволите, практически за всеки гражданин над десетгодишна възраст. Да вземем досиетата на арестуваните досега. Около 49% от цялото население биват арестувани поне веднъж, докато са живи, като включим тук и пътните нарушения. Най-малко по веднъж биват арестувани 90% от цветнокожото мъжко население и 60% от белите мъже. Данните за всички арести се съхраняват тук. Само през тази година, според темповете на престъпността, включително и избягалите при пътни инциденти, ще бъдат арестувани около 9 000 000 души. Около половината от тях ще бъдат освободени по различни причини, но данните за ареста им си остават на съхранение. Тук се намират зарегистрирани 275 000 000 полицейски доклада, 350 000 000 истории на заболявания, 290 000 000 психиатрични случая и 125 000 000 копия за търговски сделки.

Отделът за идентификация. Всеки ден тук пристигат 34 000 нови комплекта от пръстови отпечатъци — около 15 000 от тях идват от полицейските служби, а около 19 000 от правителствените агенции, банките, застрахователните компании, бюра за лицензни и други източници. Това е всеки ден, можеш ли да си го представиш. През 1975 година ФБР разполагаше с 200 000 000 пръстови отпечатъка. Днес те са може би вече 250 000 000. Една трета от картите с пръстови отпечатъци се съхраняваха в папките за криминалните, а две трети в гражданските папки.

Агенти на ФБР из цялата стана. Там работят повече от 10 000 души, включително оперативните, заети в настоящото проучване. Те са в контакт с обектите — роднини, приятели, познати, служебни връзки, училища, клубове, магазинери, банкери, доктори, юристи и т.н. Да, те работеха, като извършваха инсталиране на подслушвателни уредби, следене на граждани, внедряване на информатори, фотоснимки. Всички те действуват, като нахлуват в незаети в момента апартаменти и къщи, изследват съдържанието на кофите за боклук, отварят, преглеждат и затварят писмата на гражданите.

Страхотно! Кой може да се измъкне от армията на Тайнън? Само да имаш някакво петънце, то ще бъде непременно открито.

Хари Адкок се чувствуваше доволен, че бе извършил мисловен преглед на всички тези факти. Това подобри самочувствието му.

Потокът на мислите му беше прекъснат от женско лице, навело се близо до неговото. Усети парфюма й, преди тя да му пошепне:

— Привет, Хари.

Той повдигна глава. Мери Лемпърт се бе завърнала.

— Принудих ли те дълго да чакаш? — запита тя.

— Не, не. Има ли днес нещо ново?

— Ела в кабинета ми.

В нейната малка, строго подредена стая той седна срещу бюрото й. Проследи я с поглед до огнеупорната каса, докато тя я отвори. Правеше му удоволствие да я наблюдава и отново се възхити от вкуса на шефа си. Тя не приличаше на старши офицер за свръзка, но това и не беше необходимо, тъй като не бе единственото й задължение, припомни си Адкок. Продължаваше да я наблюдава, докато отваряше чекмеджетата. Мери Лемпърт беше тридесет и две годишна, висока около метър и седемдесет. Прическата й беше пухкава, очите й — студено зелени, носът — къс и широк в основата, устните й — влажни и чувствени. Роклята й беше прилепнала по гърдите, високи и твърди, и по изваяните й бедра, където се очертаваха ръбовете на бикините й.

Покритото с акне лице на Адкок се отпусна в доволна усмивка. Тя се обърна към него.

— Ето — каза тя, като му подаде голям служебен плик. — Тук са най-пресните сведения за последните двадесет часа.

Той отвори плика, прегледа набърже съдържанието му и когато приключи, отвращение бе заменило доволството по лицето му.

— По дяволите. Пак нищо.

— И аз си помислих същото — кимна Мери. — Прилича на рапорт за поведението на ученици.

— Длъжни сме да продължаваме, Мери. Шефът очаква…

Телефонът зазвъня и той прекъсна, докато Мери отговори.

— О, наистина ли? — чу я Адкок. — Идвам веднага.

Адкок я погледна въпросително.

— Отделът за идентификация — каза тя. — Почакай ме! Връщам се веднага. Във връзка с нашия случай е. Не зная какво точно.