Ървинг Уолъс - Документът „R“

Отправи се към вратата, а той отново я измери с поглед, зазяпал се в очертанията на бикините й, прозиращи под роклята. Не бива да забрави да я посъветва да носи именно тази рокля, когато се яви следващия път пред шефа.

Това върна мислите му отново към Върнън Т. Тайнън — към собствените му задължения към Тайнън, как винаги беше правил всичко възможно да зарадва Тайнън и да го задоволи, как и сега не биваше да го разочарова в преследването на този предател Колинс. Никога досега не беше го разочаровал и нямаше намерение да стори това сега, когато залогът беше толкова голям. Тайнън винаги се бе грижил за него и, по дяволите, той бе готов да даде живота си за Тайнън, ако това е необходимо.

Той знаеше много добре как хората в този гаден град говореха за техните отношения. Той винаги бе подозирал такива разговори, но се убеди, когато през една нощ включиха подслушвателните уредби при весело събиране на членове от висшето общество на Вашингтон — типове от Конгреса, хора от Държавния департамент и тем подобни — и той прослуша лентата с клюките и смеховете на част от тях. Беше чул за Върнън Т. Тайнън и Хари Адкок, тези двама стареещи хомосексуални типове. Той винаги бе знаел, че се разпространяват такива приказки, но тук го имаше черно на бяло: Тайнън и той били педерасти. Никога не бе побеснявал така. Не понеже това имаше някакво значение, но му звучеше много тъпо и несправедливо.

Наистина, Адкок обичаше Тайнън, но както мъж може да обича мъж, без да е хомосексуален. По дяволите, той обичаше Тайнън и го боготвореше. Колкото до останалото, Адкок наистина някога бе имал връзка с жена — толкова отдавна, че не можеше вече да си спомни чертите й, — но беше умряла, преди да успее да се ожени за нея, по времето, преди да постъпи във ФБР. Тайнън не беше неин заместник, а по-скоро баща, какъвто той никога не бе имал, спомняйки си само за сиропиталището от времето на неговото детство. Всъщност имало бе жени в живота му по време на началните му години във ФБР, само партньорки в леглото, но щом се издигна в службата, когато Тайнън пое кормилото, вече нямаше други. Беше посветил себе си само на ФБР и Тайнън и никому другиму. Беше поел, без да се заклева, обет за безбрачие и преданост на ФБР като божия заповед за цял живот.

Що се отнася до Тайнън, тези умници от компанията не можеха да се досетят, че той е съвсем нормален с жените, само че е внимателен и дискретен, съобразявайки се с особеното си положение. Веднъж седмично, доколкото си спомняше Адкок, Тайнън биваше посещаван от някоя млада жена, изпращана му от благодарна сводница в Балтимор. Понеже Тайнън не смееше да се ангажира дълбоко, държеше тези жени по-далеч от себе си. Позволяваше им само ежеседмичното посещение и нищо повече.

Преди три години, когато сводницата умряла или преустановила работата си, Тайнън бе потърсил нов изход за сексуалните си нужди. Налагаше му се да бъде много предпазлив, но за щастие откри отлично разрешение. Във ФБР започнаха да постъпват на работа повече жени, не само като секретарки и чиновнички, но и като специални агенти и компютърни операторки. Когато се откри възможност за назначаване на жени като офицери за свръзка в компютърния комплекс, Тайнън разпореди на Адкок сам той да преглежда женските молби и най-внимателно да проверява най-хубавите от тях по отношение опита им с компютри… и сексуалната им отстъпчивост, а след това да назначава най-талантливите.

Мери Лемпърт получи служба — Тя се състоеше от пет дни седмично работа във ФБР и една нощ от седмицата в дома на Тайнън, разположен в предградията. Една вечер от седемте — всеки петък — Мери Лемпърт, взела за камуфлаж под мишница папки, влизаше в строго охраняваната къща на Тайнън в Джорджия, близо до Рок Крийк Парк. Започваха срещата си с три-четири чашки алкохол. После тя го разсъбличаше, а след това и себе си и започваха любовната игра — като по часовник в продължение на три години всяка седмица. Кои, по дяволите, бяха тези умници, говорещи, че Върнън Т. Тайнън не е нормален?

Боже, помисли си Адкок, яко ще се раздрусат тези клеветници от столицата, ако узнаят колко нормални са директорът и неговият първи заместник — може би най-нормалните човешки същества (с изключение на президента) в това общество на ненормални. От друга страна, мислеше си Адкок, беше съвсем нормално за него самия да се постави напълно на разположение на Тайнън, да бъде лоялен и предан слуга на наистина най-великия човек в Съединените американски щати. Това беше причината да се старае да не разочарова Тайнън по този така значим проблем — разследването на Колинс. И въпреки всички техни усилия все още не се намираше никаква пукнатина.