Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Крис: — повика тя. — Крис, мили, налага ми се да ти кажа нещо, нещо, пропуснато досега от мен. То напира в мен. Отдавна трябваше да ти го кажа, защото ти трябваше да го знаеш. Отнася се за времето малко преди да се срещнем. Моля те, слушай, мили. Позволи ми да говоря. Ще бъдеш ли така добър, скъпи?

Почака за отговора му и го чу — той леко похъркваше.

Твърде късно.

С тревожна въздишка тя се извърна настрана от него, угаси лампата и главата й потъна дълбоко във възглавницата, с очи, вперени в тъмата. Потрепера, като си спомни миналото, и се помъчи да види бъдещето. Затвори очи, отпусна се, докато сънят започна да замъглява мислите й.

Може би, помисли тя — последната й успокоителна мисъл, — се държа като дете и глупачка, уплашена от нощта. Не съществуват чудовища, а само хора, хора като теб и мен. Лека нощ, Крис. Заедно сме защитени, нали? С тази мисъл тя почувствува как потъва дълбоко, дълбоко, до мястото, където започват сънищата.

На седмия етаж в зданието на Едгар Хувър Хари Адкок току-що завърши лекия обяд в кабинета си, излезе и се отправи към асансьора. През този неделен следобед, както беше всеки ден от получаването на свръхсекретната задача, целта му беше компютърният комплекс на ФБР в отдалечената част на първия етаж. Спускайки се с асансьора, Адкок си припомни точните думи, с които Тайнън определи задачата му.

Започни с нашия главен прокурор Колинс. Искам ФБР да проведе съвсем секретна проверка за него… Искам да бъде проверен десет пъти по-цялостно, отколкото първия път… Проследете всеки, свързан по някакъв начин с него по всяко време от живота му.

Без да губи време, Адкок се свърза с двама от най-умелите мъже в отдела за специални задачи. По-едрият беше внимателно подбран сред 10 000 агенти, работещи вън от главната квартира. Задачите му бяха също извън нея. Тези агенти бяха привлечени не само поради големия им опит и ловкост, но главно заради личната им лоялност към шефа. По-дребният беше взет измежду най-доверените и затворени в себе си хора от персонала, работещ в главната квартира. Той трябваше да съсредоточи усилията си върху така наречената работа с документи. И двамата бяха започнали разследването на Колинс незабавно. Подхванаха работата си тихо и незабележимо и в дните оттогава бяха доставили немалко материали. Извадиха живота на Колинс на длан, а също така и живота на неговите роднини, близки и приятели.

До вчера резултатите бяха напълно разочароващи за Адкок. Всичко, открито за Колинс и близките му, беше законно, правдиво, честно, почтено и потвърждаваше първоначалното разследване на ФБР. Беше проверено почти всичко. Никъде не се откри ни най-малка пукнатина. Това беше толкова неестествено, че Адкок не можеше да го повярва. Твърде много се бе търкалял във ФБР, беше видял толкова много от лошите страни на живите същества, за да повярва в съществуването на добродетел. Ако ровиш достатъчно дълбоко, достатъчно продължително и достатъчно настойчиво, все ще опреш рано или късно до мръсотия.

Разбира се, докладваше на Тайнън в общи линии как върви проучването. Тъй като директорът никога не се интересуваше от подробности, а само от крайния резултат, Адкок никога не бе донасял на шефа си за ежедневния неуспех да се доберат до нещо практически ценно. Беше му казал само, че работата се движи — всяка нишка от Олбъни до Окланд биваше проследявана.

Надяваше се днешният ден да бъде по-добър и че ще се открие нещо задоволително и заслужаващо да бъде докладвано на шефа.

Като стигна до първия етаж, Адкок мина покрай изкусно изработения фонтан и се насочи към компютърния комплекс на ФБР. Отворил вратата, той се зачете в табелката: ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО НАЦИОНАЛНА ПРЕСТЪПНОСТ НА ФБР. Изведнъж се почувствува по-сигурен. След това погледът му се плъзна върху електронната апаратура в огромната зала — контролната пишеща машина, контролната конзола, магнетофонното устройство, принтера с капацитет 1100 реда в минута — и се почувствува още по-уверен. Нито една човешка постъпка не би избягнала откриването й чрез тези устройства, така както слабият човек не би успял да се укрие от преследващите го кръвожадни кучета.

Адкок потърси Мери Лемпърт. Тя беше старши офицер за свръзка и неговият главен контакт с комплекса. Като не успя да я открие, попита една от операторките къде е. Казаха му, че току-що е излязла и ще се завърне всеки момент. Адкок намери стол и седна да я изчака.

Докато оглеждаше отново мрежата от компютри и си припомняше отдела за идентификация на по-горния етаж, и агентите, плъпнали из страната, Адкок предусети, че ще получи добри новини за шефа си рано или късно. Просто беше въпрос на време.