Ървинг Уолъс - Документът „R“

Проследи излизащите Колинс и Редънбоу с поглед. Когато се обърна и затвори вратата, видя секретарката си, изправена до бюрото. Забелязал обърканото й изражение, той я попита:

— Какво има, мис Хейзълтайн?

— Двамата джентълмени, които току-що напуснаха… добре ли чух да казвате, че се нуждаят от информация за модернизиране и преустройство на Байсбий?

— Точно така.

— Трябва да има някаква грешка, сър. Байсбий беше цялостно планиран отново и модернизиран преди няколко години. Имам документи по този въпрос от търговската камара на града.

Този път градският управител се оказа напълно объркан.

— Не може да бъде!

— Ще ви покажа.

Няколко минути по-късно управителят вече преглеждаше изрезки, снимки и планове на Байсбий, Аризона, възхваляващи току-що свършената работа по преустройството на части от града. Изглеждаше като ударен от гръм. Веднага се свърза лично по телефона с мистър Питмън от Филипс Индъстрийз в Байсбий. След това потърси шерифа на Арго Сити.

— Мак, двама чужденци тъкмо ми се представиха за хора от личния състав на Филипс Индъстрийз, филиала в Байсбий, и ме питаха доста хитро за нашия начин на управление. Показаха ми писмо от Питмън. Той обаче никога не е чувал за тях. Тая работа никак не ми харесва, Мак. Как мислиш, да ги арестуваме ли?

— Не, не бива, докато не открием кои са. Познаваш добре нашите разпореждания.

— Но, Мак…

— Остави всичко на мен. Ще се свържа веднага с Кили. Той ще ни каже какво да правим.

На втория етаж в средното училище на Арго Сити мис Уоткинс, официална, със строг вид, жена на средна възраст, излезе от класната стая, за да се срещне с Колинс и Редънбоу в коридора.

— Директорът ми телефонира. Съобщи, че искате да ме видите. С какво мога да ви услужа?

— Чухме, че сте били уволнена, мис Уоткинс — започна Колинс. — Бихме искали да ви поставим няколко въпроса.

— Кои сте вие?

— Ние сме от училищния съвет в Байсбий. Целта ни тук е да направим преглед на системата за обучение в Арго Сити. Разговаряхме с управителя на града и той спомена вашия случай. Каза, че сте кривнали от правия път…

— Кривнала от правия път? — повтори тя шокирана. — Та аз изпълнявах служебните си задължения. Преподавах на децата американска история.

— И все пак получихте предупреждение.

— Да, днес ми е последният ден.

— Можете ли да ни обясните какво се случи? — попита Редънбоу.

— Просто се срамувам да го повторя. То е истинска подигравка. Тъкмо започвахме урока за основателите на американската държава. За да оживя урока, си спомних за една стара изрезка от вестник, запазена от мен още от Уайоминг, преди да дойда тук. — Тя порови в чантата си, извади пожълтялата изрезка и я подаде на Колинс. — Прочетох я на учениците в десети клас…

Колинс и Редънбоу видяха уводна статия на Асошиейтед Прес: „Само един човек от петдесет интервюирани по улиците на Майями от нашия репортер се съгласи да подпише отпечатаното копие на Декларацията за независимост. Двама я нарекоха комунистическа дяволия, а един заплаши да повика полицията…“

Мис Уоткинс им посочи последната част от написаното: „Някои от запитаните, направили си труда да прочетат първите три точки от декларацията, я коментираха по същия начин. Един каза, това е дело на луди. Друг — че трябва да съобщи на ФБР за тая смет. Трети нарече автора на декларацията червен революционер. Освен това репортерът е отправил запитване по повод декларацията сред триста членове на младежка религиозна група и 28% отговорили, че тя е написана от Ленин.“

Тя прибра изрезката.

— След като я прочетох на учениците, заявих, че няма успешно да преминат курса по история, докато не изучат подробно Декларацията за независимостта и самата конституция или без да проумеят тези класически документи.

— Споменахте ли закона за гражданските права? — запита Колинс.

— Разбира се, та нали той е част от конституцията. Всъщност получи се доста разпалена дискусия по основните свободи и гражданските права. Учениците проявиха голяма заинтересованост. Все пак някои от тях съобщили на родителите си този факт. Той бил предаден много пресилено и деформирано. Преди да узная за това, при мен дойде шефът на съвета по просветата и ме обвини, че съм създателка на безредици. Какви безредици? Отговорих му, че не създавам безредици, а уча децата на история. Той настояваше, че ги подбуждам да мислят революционно, и ми заяви, че ще ме уволни. Наистина, не разбирам и досега какво толкова е станало.