Ървинг Уолъс - Документът „R“

Оставиха колата на съседния паркинг, минаха покрай индиански магазин с изложени испански кукли, кошници, кожени произведения, сребърни накити и глинени съдове и влязоха в покрития с малки тухлени плочи хол на хотела, описващ кръг около централно открито патио.

— Изглежда като миниатюра от зданието на Едгар Хувър — прошепна Колинс. — Сигурно Тайнън го е строил.

Редънбоу постави пръст на устните си.

— Стига по този въпрос, мистър Кътшоу — измърмори той под нос.

Дежурният хоп взе куфарчето на Редънбоу и пътната чанта на Колинс, придружи ги в асансьора до третия етаж, доведе ги до стаите им, сервилно отвори междинната врата, провери климатичната инсталация, изчака си бакшиша и изчезна. Те останаха сами в стаята на Колинс.

Бяха се договорили да изчакат Мейнърд, преди да предприемат обиколката си из града.

— Щом като пристигне тук, той ще освободи таксито — поде Колинс. — Ще си тръгнем от Феникс заедно. Тогава вече няма да има значение. — Той почеса замислено главата си. — На мен градът ми се вижда доста естествен. Всичко изглежда съвсем нормално, доколкото мога да видя аз.

— Почакайте, докато видите още нещо — отговори Редънбоу и отвори куфарчето си. — Снощи си набелязах всичко, като си припомних разговора с Ноъ Бакстър, когато обсъждахме заедно документа R.

— Аз също имам списък на местата, които трябва да посетим или огледаме, направен върху проучванията на моите хора. Нека уеднаквим двата списъка. Когато дойде Мейнърд, ще решим кое е най-обещаващо и ще разпределим задачите си.

Изработиха общ списък за около петнадесетина минути и останаха доволни от работата си.

— Дано за четири часа да открием интересуващото ни — каза Колинс.

— Можем само да опитваме — отговори Редънбоу. — Всичко ще зависи от това как хората ще приемат претекста, измислен от нас. Носите ли писмото?

Колинс потупа джоба на сакото си.

— Тук е. Няма проблеми. Преди два дни човек от правосъдието успя да се добере до бланка на фирмата Филипс Индъстрийз. Не зная как успяха, но го направиха, а моята работа беше след това сам да издиктувам представителното писмо.

Те си преповториха своите легенди и се опитаха да си отговорят един другиму на подозрителни и трудни въпроси. Легендата им ги водеше в града като представители на Филипс Индъстрийз, осигурила и разрешение от Арго Смелтинг енд Рифайнинг Къмпъни, за да се запознаят с известни подобрения в устройството на Арго Сити. Тези подобрения ще бъдат обсъдени от Филипс Индъстрийз за евентуално въвеждане при преустройството на Байсбий, Аризона.

— А каква е легендата на Мейнърд? — пожела да узнае Редънбоу.

— Неговата история е съвсем различна. Ние се регистрирахме само за днес следобед. Неговата регистрация е за четиридесет и осем часа, въпреки че ще си тръгне с нас. Появата му тук е като турист, пенсиониран адвокат и стар жител на Лос Анджелис. Пътува от Лос Анджелис за Тъксън, за да посети сина и снаха си и да види новородения си внук. Пътем спира в Арго Сити за две денонощия не само да си почине от дългия път, но и да потърси възможност за закупуване на къща тук. В миналото е бивал в града и е бил привлечен от неговия ред. Решил е да се устрои на това място.

— Не съм сигурен в това — сбърчи отеклия си нос Редънбоу.

— Ще му свърши работа за четири часа. Да се опитва да става гражданин на Арго Сити? Та това ще ги изуми.

— Възможно е.

Колинс имаше още нещо наум.

— Мислите ли, че някой тук, като например управителя на града, издателя на вестник, шефа на полицията или който и да е, е чувал някога за документа R?

— Никой. Дори директорите на Арго Смелтинг. Никой не знае, че са морски свинчета от генералния план на Тайнън за САЩ в годините, които идват. Документът R може да бъде известен само на Тайнън и вероятно на това муле, дето се върти около него… забравих името му…

— Хари Адкок.

— Да, Адкок и, разбира се, покойния Ноъ Бакстър, на мен, дъщеря ми, свещеника, разказал ви за него, и на вас. Съмнявам се дали някой друг изобщо е чувал това название.

— Казахте, че Арго Сити е само част от този документ. Искам да зная и останалото за него. Надявам се, че може да открием някаква следа тук.

— Може да се надявате, но аз не бих разчитал на това.

— В края на краищата ми се струва по-важно какво ще открием днес.

— Искате да кажете нещо, което би погребало поправката в Калифорния?

— Да, но ако не открием нищо…

— Или ако ни разкрият и изложат.

— … боя се, че трябва да се предам. Това е то, Доналд. Предстои ни страшно напрегнат следобед.