Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Боже мой, невероятно! — провикна се Колинс. — Искате да кажете, че на наша територия в днешни дни съществува такъв град без човешки права?

— Доколкото ми е известно, съществува.

— Но това не може да се случи в демокрация като нашата, та това е беззаконие.

— Ще стане законно, когато поправката бъде одобрена в Калифорния. И ето, резултатите от този експеримент съставляват първата половина на документа R.

— А втората му половина?

— Не зная — вдигна безпомощно ръце Редънбоу.

Колинс обмисляше чутото.

— Не мога да повярвам, че в действие е такава машина. А какви са резултатите? Как подействува тя в Арго Сити?

— Би трябвало да видите със собствените си очи — впи поглед в него Редънбоу. — Искате ли?

— Съвсем прав сте, непременно. Бих искал да стигна до дъното на Тайнъновия заговор. Рискът е голям. Сигурни ли сме?

— Този град не е много посещаван, но се надявам ние двамата да не събудим подозрения.

— Може да бъдем и трима.

— Трима? Това може да е опасно.

— Заслужава си риска — заключи Колинс.

Веднага след завръщането си във Вашингтон Крис Колинс разпореди да се започне бързо разследване за градовете на компаниите в САЩ — всички изобщо и по-специално Арго Сити, Аризона.

Проучването бе проведено тихо и с добро темпо. Сега, четири дни по-късно, върху огромното бюро в кабинета му лежаха папките с основните факти. Започна да ги преглежда и забеляза веднага, че градовете на компаниите са естествено и невинно явление, свързано с ръста на националната промишленост. Ако някоя компания откриеше мина в много отдалечено място, нужни й бяха работници. За да ги привлече на такова затънтено място, компанията трябваше да приготви град за тях и семействата им. За да създаде град, компанията трябваше да изгради жилища, да организира търговията, битовите услуги и медицинската помощ. Компанията трябваше да организира също местно управление и полицейски надзор, компанията извършваше всичко за хората, а за сметка на това те се поставяха под неин контрол и ставаха нейно притежание.

Колинс продължаваше да чете. Съществуваше Пулман, Илинойс, разположен на десет мили извън Чикаго, построен от Джордж М. Пулман, милионера, притежаващ монопола за изработване на железопътни спални вагони. Пулман даваше подслон на 12 000 работници в построени от него жилища в собствения си град. Фотокопие, направено от изрезка на списание „Харпърс Ню Мънтли Магазин“ в края на миналия век, гласеше: „Компанията Пулман държи всичко в ръцете си. Никакво частно лице не може да притежава и метър земя или каквато и да било постройка в града. Никаква организация, дори и църквата, не може да обитава други помещения освен даваните под наем, неприятната картина на социалния живот веднага бие на очи… неправилно администриране… фаворизиране на едни и бездушие към други… преобладаващо чувство на несигурност. Никой не гледа на град Пулман като на истински дом. Властта на Бисмарк в Германия е далеч по-незначителна от тази, упражнявана от Пулман Пелис Кар Къмпъни в град Пулман. Всеки мъж, жена с дете в града е напълно в ръцете им. Нито един човек от цялото население не смее да си отвори устата открито срещу порядките на града, където живее.“

Понеже Джордж Пулман е вадил душите на зависещите от него чрез високи цени и наеми, народът се е разбунтувал. Те го съдили и накрая му отнели частното владеене на целия град.

Пулман, Илинойс, обаче е бил изключение. Повечето модерни компанийни градове изглеждаха доста прилично. В това число бяха Скотиа, Калифорния, владян от Пасифик Лъмбър Къмпъни; Анаконда, Монтана, собственост на Анаконда Копър; Лувиер, Колорадо, град на Е. И. дю Пон дьо Немур енд Къмпъни; Сънисайд, Ута, владян от Ута Фюел Къмпъни; Трона, Калифорния, владян от Америкън Поташ енд Кемикъл Корпорейшън.

В последната папка беше Арго Сити Аризона, собственост на Арго Смелтинг енд Рифайнинг Къмпъни, но освен тях и на Върнън Т. Тайнън, и на ФБР. Материалите в тази папка бяха оскъдни, съмнително оскъдни. От пръв поглед ставаше ясна разликата между Арго Сити и обикновените кампанийни градове. В тях не всичко беше владение на компанията и не всички хора работеха за компанията. Отделни лица можеха да купят и притежават къщи. Понякога дошли отвън хора можеха да започнат тук частна работа. Граждани, неангажирани с компанията, можеха да живеят в града. Не беше така с Арго Сити. Всичко принадлежеше на компанията — всеки дом, всяко търговско начинание, всяко обществено и държавно предприятие. Нямаше и следа от доказателство, че външен човек — човек, неангажиран от компанията — някога в историята на града е бил в състояние да се сдобие с дом или да отвори магазин.