Ървинг Уолъс - Документът „R“

В Арго Сити за повече от пет години не е било отбелязано никакво сериозно престъпление или безредици. Твърде добро или твърде ужасно — за да бъде истина. Колинс затвори папката.

Съществуваше само един начин да научи истината — да види всичко със собствените си очи. Ако видяното представлява предварителната картина на Америка по време на действието на 35-та поправка, тогава освен него и Редънбоу съществуваше още един човек, длъжен да я види, и той можеше да спре поправката, ако това станеше наложително.

Той взе незабавно решение. Вдигна телефона.

— Мерийн, телефонът ми изключен ли е от подслушване вече?

— Поръчаният от вас смущаващ апарат бе включен тази сутрин, мистър Колинс.

Това го успокои. Телефонът му най-сетне бе снабден със смутител за подслушвачите, а това ще рече, че всичките му външни разговори се превръщат в неразбираем шум, освен за този, с когото говори.

Почувствувал се сигурен, той беше готов за следващата стъпка.

— Свържи ме веднага с председателя на Върховния съд, Мейнърд. Ако го няма там, открий го. Трябва да говоря с него незабавно!

Беше горещ петък преди обед в началото на юни, когато се събраха на летището във Феникс от три различни посоки.

Крис Колинс пристигна от летището Френдшип в Балтимор с „Боинг–727“ през Чикаго. Приземи се на летището Скай Харбър във Феникс, Аризона, в единадесет и седемнадесет минути. Самолетният му билет беше на името К. Кътшоу. Той беше пръв.

Минути по-късно Доналд Редънбоу, пътуващ под новото си име Дориън Шилър, долетя от Карзън Сити през Рено и Лае Вегас с „ДС–9“. Той трябваше да бъде пръв, но полетът им бил отложен с час и петнадесет минути.

Последен, под името Джоузеф Ленгл, трябваше да дойде председателят на Върховния съд Джон Мейнърд от Ню Йорк с „Боинг–707“ в единадесет и четиридесет и шест минути.

Предварително се бяха уговорили, че Колинс и Редънбоу няма да чакат Мейнърд, тъй като не е разумно тримата да влязат в Арго Сити заедно и да се регистрират в хотел „Констълейшън“ едновременно. Бяха се разбрали Колинс и Редънбоу да тръгнат веднага за Арго Сити, а Мейнърд щеше да ги последва.

Колинс беше чакал нетърпеливо до съобщението, че закъснелият самолет на Редънбоу се е приземил. Не успя да разпознае Редънбоу, докато почти не се сблъска с него. Пластичният хирург от Невада беше свършил отлична работа. С носа на Редънбоу се беше случило нещо, така че той все още беше надут. Когато той свали огромните си слънчеви очила, можеше да се види, че торбичките под очите му ги няма. Вместо тях се виждаха малки бръчки, губещи се встрани, а очите му — по-малки, с ориенталска форма. Целият му външен вид беше напълно променен.

— Мистър Кътшоу? — каза със задоволство той.

— Мистър Дориън Шилър — отговори Колинс, като подаде на Редънбоу голям официален плик. — Вашето ново кръщение е вътре. Моите хора в Денвър бяха много експедитивни. Всичко, необходимо за Дориън Шилър, е в този плик.

— Нямам думи да изразя радостта си.

— Моята радост е двойно по-голяма, че ни водите на това място. Надявам се да се окаже такова, каквото сте слушали за него. То ще бъде достатъчно за Мейнърд. — Той хвърли поглед към часовника в залата. — Пристига след около двадесет минути. Ще вземе такси до Арго Сити. — Колинс насочи Редънбоу към изхода. — Аз съм наел кола „Форд“. Чака ни вън.

По пътя си на югозапад пресякоха огромни зелени полета с блестящи канали за напояване, преди да достигнат безкрая на пустинята. Шосето водеше направо към мексиканската граница. След малко достигнаха жълт пътен знак, изписан с черни букви:

Седнал зад волана, Редънбоу посочи с ръка:

— Ей там е шахтата на медната мина, широка е около миля и половина и дълбока около сто и осемдесет метра. Тук работи голямата част от мъжкото население.

След няколко минути бяха в центъра на Арго Сити — единична, широка, павирана главна улица, с четири или пет кръстовища. Колинс успя да различи няколко чисти, добре поддържани сгради. Една от тях беше грамаден, разположен нашироко, централен магазин с остъклена фасада. Тук бяха също пощата, театърът и магазин за домашни потреби. В центъра се разполагаше малък парк, добре подреден, с пътеки, водещи към градската библиотека, епископалната църква и двуетажна постройка, обозначена като редакция на градския вестник „Бюгл“.

Най-високото здание беше хотел „Констълейшън“ — четириетажно, добре поддържано и въпреки името си изградено в испански стил.