Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Ще получиш новия си костюм точно преди напускането на затвора — беше му казал Адкок. — В десния външен джоб на сакото ще намериш плик. В него ще бъде билетът до Майями, мястото на срещата ти с моторницата, карта на Фишър Айлънд с обозначение къде ще предадеш парите, а също така в джоба ще имаш достатъчно пари, за да ти стигнат, докато си вземеш твоя четвърт милион от плячката. Върши точно каквото ти е наредено! Не си въобразявай, че можеш да ни погодиш номер. Такова нещо ще увреди само здравето ти. Разбрано ли е?

Беше разбрал всичко.

Нощният самолет го бе свалил на международното летище Майями точно по разписание. Навреме се бе явил и в разнебитения хотел „Бейамо“. Беше взел кола под наем и озъртайки се дали не е следен, бе стигнал до Евърглейдс, западно от Майями. Тук той бе отишъл пешком до брега на едно от блатата, където бе скрил милиона в херметическа метална кутия преди повече от три години. Беше изпразнил съдържанието на кутията в две пазарски торби, които натика в куфар, и се бе запътил към колата. Останалото свърши лесно. В хотелската си стая бе отделил четвърт милион долара и ги бе поставил в друго малко куфарче, готово от по-преди. През нощта го бе отнесъл на международното летище и го бе заключил в металните кутии за съхранение на багаж. Напускайки летището, си бе купил вестник „Херълд“. Забил жаден поглед в него, той бе потърсил съобщението за смъртта на Доналд Редънбоу. Някъде на шестата страница бе открил стара, непривлекателна снимка на Редънбоу и некролог. Беше изпитал странно чувство, докато четеше за своята смърт, да научи колко малко бе постигнал в живота си и как върху него е легнала сянка от делото му за кражба и присъдата му. Това беше нечестно — никъде не се споменаваше, че е невинен. Беше му домъчняло също много за любимата му дъщеря, оставена с такова наследство. Беше се замислил ще посмее ли някога да се яви пред нея и да съобщи истината. Бе разбрал, че не ще има тази смелост. Хора, поставени в положение да сътворят нов човек, не можеха да бъдат измамени без тежки последици.

Съгласно инструкцията за следващия ден освен критичното нощно пътуване до острова му бе останала само още една среща. Малко преди обяд бе пристигнал с колата в Коконът Гроув и бе намерил бунгалото на посредницата. Разговорът беше преминал бързо и задоволително. Тя бе възрастна мулатка, уведомена за неговото посещение.

— Късметлия сте, мистър Милър! — посрещна го тя. — Наскоро изгубихме добър пластичен хирург, но преди два дни дойде негов заместник. Това е доктор Гарсиа. Много е компетентен и понеже още не са му уредени имиграционните документи, можете да го считате за абсолютно сигурен. Скоро избяга от Куба и докато не му оправим документите, считайте го за нелегален. Необходимо е да действуваме предпазливо. Ще бъдете ли свободен тази нощ? О, след десет часа. Добре, доктор Гарсиа ще чака във вашата стая към десет и петнадесет. Предпочитаме да не пита за вас на рецепцията. По-добре е да чака направо в стаята ви. Ключът е сигурно у вас? А, добре, дайте ми го. В нишата за пощата ви на рецепцията те имат друг. Сигурна съм, че доктор Гарсиа ще ви прегледа, ще ви информира какво може да се направи и ще определи мястото и времето за операция. Значи, ясно, десет и петнадесет.

Следобед той се поразходи и направи някои покупки, а после се върна в хотела и тук дочака нощта. Когато се стъмни добре, той взе другия куфар, излезе и продължи с такси през Макартър Созуей към Майями Бийч и Мюнисипалити Пиър.

Около осем часа бе намерил вече моторницата. Подаде куфара на собственика й, флегматичен кубинец, и сам се качи в нея.

Сега, както беше планирано, той беше на път към острова. Оставаше още половин миля, за да се разплати, и уговорената с Тайнън сделка да приключи.

Отново, за кой ли път, Редънбоу измъкна надрасканата на ръка схема на острова, като се мъчеше да я запечати в паметта си. Фишър Айлънд представляваше 213-акрово изоставено парче земя. Напълно безлюден, върху него растяха най-дебелите в света австралийски иглолистни дървета, стърчеше празен, подобен на призрак замък, владян някога от основателя на Майями, и два петролни резервоара-цистерни.

Тази нощ, помисли си Редънбоу, островът ще бъде населен отново най-малко от двама души — той самия и един непознат.

Моторът на лодката намали скоростта, запърпори и спря.

Редънбоу се наклони напред и видя, че водачът му дава знак. Той сграбчи нервно куфара, наведе се ниско, измъкна се от кабината и стъпи върху дървения кей. Водачът викна след него, тогава той се досети и се обърна да поеме мощен електрически фенер. Започна да се изкачва по пътеката. Белезите от местността, останали в паметта му, личаха добре. Затрудняваха го само тъмнината въпреки фенерчето и тежестта на куфара с три четвърти милион долара в банкноти в него. След малко — защото беше загубил представа за времето — пред него се появи първата цистерна, очертана в част от светлинния сноп. Насочи се към нея. Запъхтян от изкачването, когато беше на десетина метра от цистерната, той чу шумолене. Закова се на място и до него достигна глас: