Ървинг Уолъс - Документът „R“

Много слаба надежда, но единствена, разсъждаваше Колинс.

Той стана, прекоси огромния кабинет и надникна в стаята на секретарката си.

— Мериън, какъв е графикът ми за срещи днес?

— Здраво претъпкан.

— Не можем ли да отрежем или да отложим нещо?

— Боя се, че е невъзможно, мистър Колинс.

— А какво ще кажеш за утре?

— Момент, да видя… Много лек за сутринта…

— Добре. Отложи всички срещи. Грабвай веднага телефона и ми ангажирай място в най-ранния самолет утре сутринта за Филаделфия. Много е важно, най-малко надявам се, че е.

Къщата беше малка, дървена и до известна степен чудновата сред заобикалящия я свят. Намираше се зад солидна постройка в същия двор на Саут Джесъп Стрийт във Филаделфия. Някога сигурно е служила за дом на слугите, а сега се даваше под наем и беше чудесно място за сам човек, търсещ уединение.

Преди да тръгне от Вашингтон, Крис Колинс беше научил предварително всичко възможно за Сюзън Редънбоу. То не беше много. Тя бе единствено дете на Доналд Редънбоу, на двадесет и шест години. Беше се дипломирала в университета в Питсбърг и сега работеше като журналистка в местния „Инкуайърър“.

Колинс бе телефонирал лично до редакцията на вестника, за да си уреди среща с нея, но му отговориха, че тя е у дома си — болна. Колинс можеше да я разбере. Беше загубила единствения си останал жив родител и й бе необходимо малко време, та да се съвземе. Колинс реши да не я безпокои по телефона — беше сигурен, че ще я намери в дома й.

Когато пристигна във Филаделфия, той нае кола и нареди на шофьора да го закара направо на Саут Джесъп Стрийт. Остави колата и телохранителя си на половин блок от мястото и продължи пеша. Сега огледа от тротоара тесния път, водещ до задната къща, и тръгна по него. Опита се да си представи какъв подход да възприеме към Сюзън Редънбоу. Впрочем нямаше какво да планира. Баща й или бе й казал нещо за документа R, или не. Тя беше последната му едва блещукаща надежда. След Сюзън край.

Пресече малкия заден двор, стигна входната врата и натисна бутона на звънеца. Почака. Никакъв отговор. Натисна втори път, отново без резултат. Тъкмо реши, че е излязла на пазар или е отскочила до доктора, и вратата се открехна леко. Млада жена го гледаше изпитателно през тесния отвор. Беше привлекателна, с руса коса, падаща до раменете й, с изопнато неестествено бледо лице.

— Мис Сюзън Редънбоу? — запита той.

Тя отговори с плахо, нервно кимване.

— Тази сутрин телефонирах във вашата редакция, за да мога да уговоря среща с вас. Казаха ми, че сте болна у дома си. Идвам от Вашингтон, за да се срещна с вас.

— Какво обичате? — попита тя.

— Желая съвсем кратък разговор с вас относно баща ви. Съжалявам за…

— Сега не мога да приема никого. — Гласът й прозвуча остро. Явно беше силно разстроена.

— Нека ви обясня…

— Кой сте вие?

— Аз съм Кристъфър Колинс, главният прокурор на САЩ. Аз…

— Кристъфър Колинс? — разпозна тя името. — Какво…

— Трябва да говоря с вас. Полковник Ноъ Бакстър беше мой близък приятел и…

— Познавали сте се с Ноъ Бакстър?

— Да. Позволете ми да вляза. Ще ви отнема само няколко минути.

Тя се поколеба за миг, после отвори вратата.

— Добре, но само за няколко минути.

Той влезе в малка, подредена с вкус дневна стая, отрупана с многоцветни декоративни възглавнички. Вляво имаше врата, водеща вероятно към спалнята, а вдясно арковиден отворен портал и зад него малка маса за хранене и врата към кухнята.

— Можете да седнете — покани го тя.

Той седна на ръба на отоманката, оказала се най-близо до него. Тя остана права насреща му, като приглаждаше нервно косата си назад.

— Много съжалявам за баща ви — започна той. — Ако бих могъл да направя нещо…

— Всичко е наред. Наистина ли сте главният прокурор?

— Да.

— Не сте изпратен от ФБР?

— Аз ги пращам, а не те мен — усмихна се Колинс. — Не. Тук съм по свое желание, по лична работа.

— Казахте, че сте били приятел на полковник Бакстър?

— Бях. Мисля, че баща ви също беше.

— Бяха много близки.

— Тук съм тъкмо защото полковник Бакстър и баща ви бяха приятели. Когато полковник Бакстър починал, оставил известно съобщение за мен. Оказа се, че това са били последните му предсмъртни думи. Отнася се до нещо, което непрекъснато търся от този момент. Не успях да получа информацията от Бакстър, но се досетих, че баща ви може да знае нещо по този въпрос от полковника. Зная, че Бакстър много често е споделял с баща ви.