Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Веднага — отвърна Дженкинс. — Кажете само името, ще ви го изпратя и може да говорите сам с него.

— Името му е Редънбоу, Доналд Редънбоу. Бих искал да го видя.

Надзирателят Дженкинс не се опита да скрие изненадата си.

— Искате да кажете, че не сте преглеждали утринните вестници? Не сте гледали и телевизия?

— Не.

— Доналд Редънбоу е мъртъв, съжалявам. Умря преди три дена, сърдечен инфаркт. Не съобщихме веднага, докато не намерим близките му. Оповестихме го снощи, а тази сутрин го отразиха и средствата за информация.

— Мъртъв — каза глухо Колинс. Почувствува, че му се повдига. Последната му надежда да научи нещо за документа R беше също мъртва.

— Закъсняхте с три дена — каза Дженкинс. — Лош късмет.

Отчаян, Колинс беше готов да си тръгне веднага, когато внезапна мисъл го задържа.

— Казахте, че сте задържали обявяването на новината с три дни, защото сте искали да се свържете с роднините му?

— Да. Дъщеря му е във Филаделфия. Случи се така, че се намираше вън от града. Накрая я открихме не само за да й съобщим за смъртта, но и да определим мястото на погребението. С нейно съгласие го погребахме тук, на държавни разноски.

— Как понесе тя новината?

— Естествено беше много разстроена.

— Смятате ли, че Редънбоу е бил много привързан към дъщеря си?

— С изключение на бившия главен прокурор Бакстър, негов приятел, Сюзи беше единствената, която му пишеше редовно.

— Имате ли адреса й.

— В действителност не…

— Тогава как я уведомихте?

— Тя притежава пощенска кутия в главната поща на Филаделфия. Изпратихме телеграма и когато я е получила, обади ни се по телефона.

— Можете ли да ми дадете номера на пощенската й кутия?

— Разбира се! — Той отиде до бюрото си, прехвърли някакви папки и отвори една. — Той е п.к. 153, Уилям Пен Анекс — пощенска станция, Филаделфия, 19 105.

— Благодаря — каза Колинс. — Твърдите, че тя поддържаше редовна кореспонденция с баща си?

— Да.

— Може би е запозната с част от неговите дела. Възможно е пък тя да ми помогне.

— Може би, но се съмнявам.

— Аз също се съмнявам — каза Колинс обезкуражен. — Ще видим.

Операцията протече невероятно устремно, но засега без каквато и да било спънка. Седнал в тресящата се кабина на блестящата моторница, понесла се по изкуствения канал между най-южната ивица на Майями Бийч и Фишър Айлънд, той се опитваше да възроди отново в паметта си събитията от миналата седмица.

Преди шест нощи се бе разделил с директора на ФБР в познатата ни горска просека извън затвора, като се съгласи на чудноватата сделка, предложена на затворника Доналд Редънбоу. Две нощи по-късно, прегънат до задната седалка в колата на надзирателя Дженкинс, той бе изведен от дълбоко заспалия затвор под името Хърбърт Милър, свободен гражданин.

От първата си среща с Тайнън бе посетен само от един човек, известен му по име Хари Адкок. Бяха го посетили още трима, но за него те бяха безименни. Редънбоу си спомни, че го бяха поставили в карцер, за да го изолират от другите затворници. Тук го бе посетил най-напред възрастен човек с куц крак. Той беше поставил върху пръстите му някаква много болезнена киселина, за да промени пръстовите му отпечатъци. След това беше пристигнал оптик, взе очилата му и му постави контактни лещи. Третият беше бръснар. Той обръсна мустаците и бакенбардите му, боядиса русите му кичури коса в черни и му нагласи черна перука. Най-накрая беше дошъл и Адкок с документи (кръщелно свидетелство и документ за почетно освобождаване от армията), и съответните карти (свидетелство за правоуправление на кола, кредитна карта за наемане на коли и карта за социално осигуряване), та да бъдат подменени старите му документи и да се превърне в достопочтения гражданин Хърбърт Милър, на петдесет и девет години. Старият му костюм бе заменен с тъмнокафяв по най-съвременна кройка, та де не изглежда демоде. Бяха последвали устните инструкции на Адкок: веднага след освобождаването му да отлети за Майями с нощния самолет. Там ще го очаква запазена стая в хотел „Бейамо“ на името на Хърбърт Милър, на улица „Уест Флеглър“. През целия следващ ден и нощта щял да бъде свободен да изкопае скритите един милион долара. Никой нямало да го проследява. На още по-следващия ден, малко преди обяд, трябвало да се срещне с една посредница, наречена мисис Ремос, в предградието Кокънт Гроув и чрез нея да се свърже със сигурен хирург, за да проведе козметична операция около очите му, преди да отлети от Майями. Същата нощ трябвало да отиде до чакаща го моторница на Мюнисипалити Пиър в Майями Бийч, за да бъде отведен до Фишър Айлънд. Там при първата патрулна система щял да бъде спрян чрез повикване „Милър“. Той трябвало да изрече два пъти паролата „Линда“. След това щял да предаде парите и да се върне при чакащата го лодка. В Майями трябвало да приключи с козметичната операция, а след това щял да бъде напълно свободен да върви, където иска и да върши каквото му харесва.