Ървинг Уолъс - Документът „R“

Тайнън спря да говори, погледна разсеяно навън и накрая се обърна към Редънбоу.

— Ето, това е всичко — каза Тайнън, като се опитваше да различи стрелките на часовника си. — Времето ни почти свършва, Дон. Чухте първото ми и последно предложение. Ваша работа е да решите ДА или НЕ. Ако изберете НЕ и предпочетете да гниете в затвора още дванадесет години и ако сте достатъчно късметлия да не умрете от затворнически нож, накрая ще може да излезете оттук, когато сте вече старец. Е, тогава може да задържите всички пари за себе си, а също и името си, този избор ще е ваш. Ако предпочетете да кажете ДА, няма да има повече затвор, ще бъдете свободен и все още ще разполагате със значителна сума, ще имате нов живот и ще му се радвате, както всеки друг. Това също ще е ваш избор.

Тайнън замълча, за да остави тези думи да проникнат дълбоко в съзнанието на Доналд Редънбоу. След няколко секунди Тайнън поднови словото си, като наблягаше на всяка дума:

— Още тази нощ трябва да решите, впрочем в следващите пет минути. Ако отговорът е НЕ, можете да отворите вратата, да излезете, Дженкинс ще ви чака с белезниците, за да ви отведе обратно в килията. Ако отговорът е ДА, само го произнесете. След това ще инструктирам и вас, и надзирателя. Трябва да изпълнявате точно казаното и след една седмица ще притежавате четвърт милион долари и свободен живот. Когато напуснете затвора, трябва просто да се придържате към инструкциите, поставени в джоба на новото ви сако, заедно с билета за самолет до Майями и резервацията за хотела.

Тайнън замълча за миг.

— Добре, Дон — каза той меко. Всичко зависи от вас. Какво ще бъде решението ви?

Пет дни по-късно Колинс отиде във федералния затвор край Люисбърг.

Като се завърна от Лос Анджелис, Колинс се яви на доклад при президента Уодсуърт за посещението си в Калифорния. Рапортът му беше кратък, защото пропусна да спомене твърде много от истинската си дейност. Беше решил, поне засега, да не открива на президента посещението си до Тюл Лейк; беседата си с депутатите Кийф, Юркович и Тобиас и личната среща с председателя на Върховния съд Мейнърд. Не искаше да споделя тези неща с президента, защото все още не беше сигурен за ролята му в тези подозрителни случки в Калифорния. Вместо това се спря главно на телевизионната дискусия с Тони Пиърс. След това говори надълго и широко за речта си пред Асоциацията на юристите. Разду я така, че да звучи като триумф, но президентът беше добре информиран и изказа прикрито своето разочарование.

— Вие омаловажихте нашата кауза относно 35-та поправка — беше му казал той. — Надявах се да употребите по-силни думи. Независимо от това нещата се оправят. Днес получихме хубави новини.

Добрата новина била последната анкета на Ронълд Стийдмън сред калифорнийските законодатели. В Камарата на представителите членовете, готови с позицията си, са, както следва: 65% — за и 35% — против. В щатския Сенат съотношението е 55% — за и 45% — против. С голямо усилие Колинс беше прикрил объркването си.

След това Колинс бе обзет от желание да посети Люисбърг, за да намери единствения възможен източник за тайната на документа R. Надяваше се да предприеме пътуването на втория или третия ден от завръщането си във Вашингтон. Изискванията, наложени му от посещението при президента и от службата му, бяха направили невъзможно незабавното му излитане. Най-после чрез подчинените си в бюрото за затворите беше уредил заминаването си. Тъй като знаеше, че не може да обясни и оправдае истинския повод на посещението, измисли привидна причина: ангажиран с препоръките за ревизия на акта за обновление на затворите, за да проучи въпроса, извършва посещение на федералния затвор в Люисбърг.

И така, заедно с надзирателя Брюс Дженкинс той извършваше бърза инспекция на затвора. Беше издържал с мъка прегледа на шивашката работилница и на железарската фабрика; беше посетил класните стаи, болницата и библиотеката; беше се измъчил в разговори с набутаните в килии хора под контрол на затворническите началници. Последната обиколка бе завършила и най-важната част за Колинс щеше да започне. Беше отказал учтиво да обядва, под предлог, че го чака важна среща в Ню Йорк.

— Мога ли да направя нещо друго за вас? — запита надзирателят Дженкинс.

— Направихте доста — отвърна Колинс с благодарност. — Видях всичко необходимо. По-добре аз… — Той демонстрира колебание. — Всъщност има още нещо. Занимаваме се с данъчен случай и името на един от вашите затворници се появява постоянно. Питам се, бих ли могъл да го видя насаме за пет-десет минути?