Едгар Уолъс - Лице в мрака

— Никой не се вижда. Трябва да е в сградата на склада.

— Помощ!

Гласът бе слаб, но Шенън го чу и вдигна ръка.

За момент всички стояха, без да се мърдат, и се вслушваха. Тогава се повтори — отначало лек стон и после:

— Помощ! За Бога, помощ!

Дик се наведе над водата. Приливът повдигаше нивото й, а малко по-надясно се намираше лодка. Като се промъкна внимателно, той скочи в нея.

— Помощ! — Този път гласът прозвуча по-близо.

— Къде сте? — извика Шенън.

— Тук! Тук!

Гласът бе на Маршълт.

Тъй като нямаше гребла, след като отвърза лодката, Дик я придърпа, хващайки се с ръце за дъските, докато достигна мястото, откъдето бе дошъл викът. Започна да осветява наоколо с джобното си фенерче и още в следващата секунда светлината му падна върху лицето на Маршълт. Мъжът бе потопен във водата до раменете, а ръцете му, вдигнати над главата, бяха свързани с белезници за едно желязо.

— Махнете светлината, иначе ще ви пипне! — викна той.

Дик изключи фенерчето и в същия миг гръмнаха два изстрела. Шапката му отлетя и той почувства пареща болка в дясното ухо. Набързо избута лодката назад, като гребеше с ръце, и извика Стийл.

— Извадете си пистолета и запалете фенерчето — каза Шенън, като прокара лодката през лабиринта от ръждясали железа. — Ако забележите някаква глава, стреляйте веднага!

Три минути по-късно Маршълт бе освободен от ужасното място и се строполи, кашлящ, на пода на лодката. Отведоха го бързо в най-близкия полицейски участък, където след гореща баня и във взети на заем дрехи той заприлича малко повече на човек, макар все още да трепереше като лист.

Междувременно Дик и хората му бяха претърсили склада, без да открият нищо друго, освен една от зелените кутийки за патрони, които бяха видели в склада на Маршълт.

Когато Дик се появи, Маршълт не можа да разкаже много.

— Беше много глупаво от моя страна да се хвана в капана, когато Тонгър ми донесе писмото. Писмо от една дама, която ми съобщаваше, че иска да се срещнем. Можете да попитате Тонгър.

— Страхувам се, че Тонгър няма да може да ни каже нищо повече — отвърна Шенън.

— Какво?

— Час след като ви бяха нападнали, го намерихме — застрелян.

— Боже мой! — рече без глас Маршълт и мина известно време, преди да продължи: — Сам не знам какво ме накара да го направя, но си облякох бронираната жилетка, преди да отида там. Никак не е удобна, обаче този път наистина ми спаси живота. Така че отидох без палто в съседната къща и веднага щом почуках, бях пуснат да вляза. Когато един глас отгоре ми извика да се кача, естествено последвах поканата му и изведнъж се озовах пред един явно маскиран човек, които рече, смеейки се: „Ето, че те пипнах!“ След това насочи пистолет към мен и изстрелът бе последното, което чух, преди да дойда отново в съзнание. Дори и за това, което се случи после с мен, нямам ясна представа. Изглежда, трябва да съм проспал повечето, тъй като няколко пъти старецът идва и ми слагаше инжекция в ръката… — Той се облегна уморено, и добави: — Всичко останало ви е известно.

Дик кимна.

— Само едно, Маршълт! Има ли проход или врата, която се свързва къщата на Малпас с вашата?

— Доколкото знам, не — отвърна Лейси.

— И вие твърдите, че не сте разпознали Малпас? — Трябва да имате някакво предположение или най-малкото съмнение за самоличността му?

Маршълт се подвоуми за момент.

— Може да ви прозвучи фантастично — рече той накрая, — но ми се струва, че… че Малпас е жена.

Одри сънува ужасен кошмар. Представяше си, че лежи на ръба на висока и тясна кула, която постоянно се клати, и при това я измъчваше ужасно главоболие, което започваше от очите, и оттам, като минаваше през слепоочията, стигаше до тила й. Изпитваше неясно желание за чаша чай и протягаше ръка край кревата си да позвъни, но не хващаше нищо във въздуха. След известно време й стана ясно, че лежи върху дюшек на пода, тъй като търсещата й ръка можеше да го пипне. Беше тъмно като в рог и тя бе много, много жадна Езикът й бе залепнал за небцето.

Най-накрая се надигна бавно и несигурно, като се подпираше на стената, за да не падне Потърси врата, намери една и я отвори. Имаше смътното усещане, че пред нея се простира дълъг коридор, в чийто край гореше лампа. Тръгна по него и откри в едно малко помещение мивка, към която се насочи зарадвана. Когато завъртя кранчето, отначало потече кафява мръсна вода, но постепенно се избистри. Изми лицето си и после пи, като подложи шепите си. След това седна на пейката под прозореца и се опита да мисли.