Едгар Уолъс - Лице в мрака

— Трябва да отида у Елтън — каза той кратко. — Не е нужно да идвате.

Доста време мина, преди Мартин сам да слезе да отвори. Беше по пижама, но следите от пепел на пура върху копчето му издаваха, че не бе станал от леглото.

— Жена ви тук ли е? Искам да говоря с двама ви — рече Дик.

След няколко минути се появи и Дора.

— Искали сте да говорите с мен, капитан Шенън?

— Искам да знам къде е Одри Торингтън.

— Не знам… — започна тя.

— Слушайте, госпожо Елтън. Сестра ви е дошла по ваша покана тук. Пристигнала е около шест часа… — Той млъкна. — Повикайте прислужницата си!

Дора се опита да възрази, но Дик бе неумолим, така че накрая Мартин реши да отиде и да я доведе. За негово учудване момичето излезе напълно облечено и с палто и шапка от стаята си.

— Виж ти! — възкликна Мартин, но веднага се съвзе и рече: — Капитан Шенън иска да говори с вас. Пита за сестрата на госпожа Елтън. Тя е вечеряла снощи тук. Кажете му, че сте били тук през цялото време и сте видели как си е тръгнала.

Прислужницата го последва мълчаливо и когато слезе долу, Дора извика ядосано:

— Защо сте облечена така?

Но Шенън я прекъсна.

— Най-напред отговорете на моите въпроси — каза той. — Госпожица Одри Торингтън, която познавате като госпожица Бедфорд, е била снощи тук на вечеря, така ли е?

— Предполагам, че е така. Не бях тук, когато е дошла и не съм я видяла да си тръгва. Госпожа Елтън ми подари билети за театър и освободи готвачката, така че в къщата е имало само трима души: господин и госпожа Елтън и госпожица Бедфорд.

— Аз не бях тук! — рече Мартин. — Бях в клуба.

— Бяхте горе, тук в къщата — възрази прислужницата невъзмутимо. — Не съм видяла госпожица Бедфорд да си тръгва, защото разговарях на другия край на улицата с един от нашите хора. Видях да потегля кола и когато се върнах в къщата, госпожица Бедфорд наистина я нямаше.

— Един от вашите хора? Какво означава това? — запита Дик.

Тя извади малка сребърна значка от джоба си.

— Работя за Стормър — рече тя, — както и предишната прислужница на госпожа Елтън. Очаквах ви, сър, но мога да ви кажа само едно: госпожица Бедфорд не е тук в къщата. Претърсих я до последното ъгълче. Когато почиствах масата, сипах остатъка от виното на госпожица Бедфорд в това шишенце. — Тя подаде на Шенън малко шише от лекарство. — А това намерих в кутията с бижута на госпожа Елтън.

Дора се пресегна светкавично към малката синя ампула, но момичето бе нащрек и я пъхна в ръката на Дик.

— Чухте какво каза тази дама, Елтън. Къде е Одри? — Лицето на Шенън бе сурово. Очите му блестяха заплашително.

— Ако искате да научите, ще трябва да платите за това — отвърна Мартин. — Не, не с пари! Искам двадесет и четири часа за мен и Дора, за да напуснем Англия. Ако ми ги осигурите, ще ви кажа къде е. И ви съветвам да се съгласите на условието, капитан Шенън! Тя е в голяма опасност, както предполагате. Ще ми дадете ли думата си?

— Нищо няма да ви обещая — каза Шенън. — Да ви оставя да избягате ли? Не! Не, дори и животът на Одри да е на карта. Къде е тя?

— Намерете си я сам!

Дик замълча. Извади чифт белезници от джоба си и ги сложи на китките на Мартин. Елтън не оказа съпротива, но лицето му посивя и се състари.

Миг по-късно ръцете на съпругата му бяха свързани по същия начин.

След като Дик ги откара в полицейския участък, зададе още един въпрос на агентката на Стормър:

— Някой посещавал ли е скоро Елтън?

— Да, Станфорд бе при тях и се караха.

— Мислите ли, че Станфорд също е замесен в тази работа?

— Не знам точно. Не изглеждат да са добри приятели.

— Хм! Когато го видях тази нощ, във всеки случай не ми се стори, че нещо му тежи на съвестта — забеляза Дик.

След това все пак отиде на Портмън Скуеър, където се наложи да чука и звъни дълго и настоятелно, докато най-сетне Станфорд лично се появи и му отвори. При вида на детектива, изглежда, бе неприятно изненадан.

— Къде е госпожица Бедфорд? — запита Дик високо и остро. — Помислете си добре, преди да отговорите, Станфорд! Двамата Елтън вече са на хладно, а все още има място и за вас в килията.

Мъжът го изгледа като ударен от гръм.

— Какво е станало с Одри Бедфорд? — измънка той накрая. — И откъде мога да знам това аз? През цялата вечер съм бил тук. Сам ме видяхте. А с Елтън се скарахме…

— Кой е там? — дочу се глас отгоре и Маршълт слезе по пижама.

— Одри Бедфорд е изчезнала — рече Дик. — Изглежда, е била упоена и откарана. Имам причини да мисля, че Станфорд знае за това.