Едгар Уолъс - Лице в мрака

С усилие си проправяше стъпка по стъпка път в скованото съзнание, докато изведнъж си припомни вечерята у Елтън н пенливото шампанско, което имаше отвратителен вкус — Дора!

Все още се намираше под влиянието на това, с което я бяха упоили, но след време й стана ясно защо бе толкова тъмно. Всички прозорци бяха покрити с тежки кепенци. Напразно се опита да помести железните резета. Напрягането само изтощи малките й сили и тя се свлече в безсъзнание на пода.

Когато пак се свести, почувства, че й е студено и че е скована, но главоболието бе отминало След като пи отново вода, се върна в стаята, в която се бе събудила. Потърси ключ и когато го намери, запали осветлението, за да види, че единствените мебели в стаичката бяха дюшек и счупен стол. Като изразходва всичките си сили, отчупи един от краката на стола, за да може да го използва като оръжие в случай на нужда. После се отпусна изтощена върху дюшека и веднага потъна в дълбок сън.

Събуди се отново и като се изправи, чу говор. Безшумно се промъкна по коридора до затворената врата и заслуша. Гласът идваше отдолу и като го разпозна, за малко не изпадна в несвяст.

Беше Лейси Маршълт! Клекна, треперейки цялата, и погледна през отвора на ключалката. Навън бе светло и тя забеляза фигурата на мъж.

— Трябва да е тук някъде! — рече отново гласът на Маршълт:

Мъжът отвън, изглежда, също се ослушваше напрегнато като нея. Обърна се и тя видя големия нос, продълговатата брадичка — Малпас!

С подгъващи се колене тя се върна в стаичката. Страхотен ужас я бе обзел и почти лишил от разум. На вратата на коридора се почука леко.

Със затаен дъх Одри гледаше вратата. Почука се още два пъти, след което настъпи мъртва тишина. Не смееше да се помръдне. Накрая се чу стърженето на ключ, тихо изскърцване и вратата се помести. С туптящо сърце тя се осмели да се върне в коридора. На пода лежеше поднос с горещо кафе, хляб, масло и студено месо. След като хапна и изпи кафето, мислите й се проясниха и тя започна да разсъждава. Какво би могла скрои Дора, за да я затвори тук, в къщата на Малпас? Запали всички лампи, които успя да намери, и отвъртя крана. Светлината и плискащата се вода й подействаха успокояващо. От време на време се решаваше да се приближи до вратата на коридора, но навън цареше пълна тишина.

За кой ли път отиде до нея, когато чу някой да се качва по стълбите. Коленичи бързо и погледна през ключалката. Нещо тъмно се плъзна по вратата и спря на широката площадка. Сега го видя ясно: беше мъж, облечен с дълго палто и мека шапка. Той протегна ръка и част от стената се отвори — широка около половин метър врата, която бе толкова добре замаскирана, че дори набитото око на Шенън не я бе открило. Одри видя как ръката бръкна вътре. Присветна син пламък и светлината в коридора изгасна. След това той се приближи до вратата и тя видя края на ключа да се плъзва в ключалката. Обърна се, като пищеше високо, и се втурна обратно в стаята си, затвори плътно вратата и се облегна с гръб към нея. Вратата на коридора се отвори.

В четири часа сутринта Дик се върна у дома, след като бе изпратил Маршълт до дома му и се бе полюбувал на смущението на Станфорд от това възкръсване. Във всекидневната си завари двама души: преуморения, но упорит Уилям и…

— Господин Торингтън! Вие тук?

Мъжът се бе преобразил изцяло. От обичайния му повърхностен и присмехулен тон не бе останала и следа.

— Чакам ви с нетърпение! Дъщеря ми е изчезнала!

— Вашата…?

— Моята дъщеря. Одри. О, вие не знаехте ли, че тя е моя дъщеря от втория брак на майка й?

Дик го изгледа стъписано.

— Одри е изчезнала?

— Излезе снощи и не се върна. Оставих я да излезе, защото имах среща с Елтън. — Той разказа накратко за разговора си с Мартин. — Всички факти, разбира се, ми бяха известни и той още не бе свършил, когато отгатнах намеренията му. Наредих да доведат след завръщането й Одри веднага при мен. В единадесет не се бе прибрала и когато в полунощ попитах за нея, още я нямаше. Понеже знам, че в днешно време младите момичета скитат до късно през нощта, не се обезпокоих толкова, но когато мина един, а после и два часът, не издържах повече. Обадих се в Скотланд Ярд и тъй като там не знаеха нищо за вас, реших да дойда тук.

— Къде е искала да отиде? — попита Дик.

— Не знам, и в хотела не е споменала нищо.

— Трябва да погледнем в стаята й — рече Шенън и отиде с Торингтън в Риц-Карлтьн.

В кошчето на Одри намери скъсано писмо, което сглоби и прочете.