Едгар Уолъс - Лице в мрака

Тримата се качиха горе. Стандорф отричаше енергично.

— Мога — независимо от тази история — да ви арестувам! — заплаши го Шенън. — Вие сте купили кожената чанта, в която се намираха изчезналите от идола диаманти. Търговецът Уолър от Реджънт Стрийт го каза. А сега ще говорите ли?

Лицето на Маршълт изразяваше смайване.

— Отговорете, Станфорд!

— Нямам какво да кажа. Историята с чантата е измислена!

— Познавате ли Слик Смит?

— Виждал съм го.

— Добре, ако искам да ви арестувам, знам къде да ви намеря, и ако се окаже, че сте замесен в отвличането, ще съжалявате горчиво, обещавам ви!

Въпреки късото разстояние между Портмън Скуеър и Риц-Карлтън Дик заспа и шофьорът трябваше да го събуди.

— Съвсем сте се скапал — забеляза Торингтън, когато го видя.

Към пет часа Дик се върна у дома напълно изтощен, поспа два-три часа и в девет отново отиде на Портмън Скуеър.

Колата му едва бе завила край ъгъла, когато от една насрещна врата излезе Слик Смит. Трябваше да е много предпазлив, защото знаеше, че цялата лондонска полиция го търси, но имаше късмет, тъй като в този момент мина такси и той пое по следите на Дик. Когато се убеди, че Шенън смята да посети къщата на Маршълт, Слик слезе от таксито. Две минути по-късно един набит мъж се шмугна през градинската порта зад къщата на Малпас, без някой да му обърне внимание.

През това време детективът помоли Маршълт да дойде с него в дома на Малпас и да покаже на самото място какво му се бе случило там. Когато отидоха горе, поиска от Маршълт да застане точно на мястото, къде-то бе улучен от изстрела.

Лейси се приближи до скритата зад завесите ниша.

— Тук стоеше Малпас, а аз бях там, където сега сте вие — обясни той.

В този момент вратата се затвори с трясък.

— Какво беше това? — извика Маршълт.

Дик се опита да я отвори, но не успя.

— Къде е Станфорд? — запита той.

— Някъде из къщата ми — отговори Лейси. — Кой затвори вратата?

— Днес ще установя това — отвърна Шенън — и вие ще ми помогнете. А, ето че вратата се отвори!

Излязоха на стълбите и се огледаха, но не, забелязаха нищо. Когато се върнаха в стаята, Дик дръпна завесите от нишата и отскочи с вик назад. Там лежеше… Бил Станфорд!

Шенън се наведе над него.

— Не е мъртъв, но скоро ще бъде, ако не му помогнем — каза той припряно и Маршълт изтича до дома си да се обади на бърза помощ.

Междувременно Дик огледа пострадалия и откри три рани: една в рамото, една малко под сърцето и трета на врата. Станфорд кървеше обилно и Дик се опита да спре кръвта.

Тогава се чу високата сирена на линейката.

— Как ли е станало това? — каза мрачно Маршълт. — Оставих го в един склад, в който държа всякакви работи. Имахме малко пререкания, понеже смятах, че знае нещо за изчезването на Одри Бедфорд, и той обяви, че ще напусне къщата. Сигурно е бил нападнат там, след като излязохме.

— Забелязахте ли, че нямаше колосана яка и вратовръзка? — попита Дик замислено.

— Да, направя ми впечатление. Преди това имаше.

— Покажете ми къде беше — рече Шенън и се върна с Лейси в къщата му.

Първото, което видяха в склада, бе колосаната яка и вратовръзката на Станфорд, които висяха на един пирон. Иначе не откриха нищо друго и прислужниците казаха само, че малко преди пристигането на Дик са видели Станфорд в склада. Претърсването на скромния багаж на Станфорд също не даде резултат.

След като горчиво разочарованият Шенън си отиде, дълго време Маршълт седя, опрял лакти в бюрото си. Накрая позвъни и обясни на двете прислужници, останали още в къщата, че ще трябва да ликвидира имуществото си, защото мисли да се махне от Англия. Изплати им заплатите и от стълбите видя как напуснаха дома заедно с багажа си. След като заключи и залости здраво външната врата, се върна в кабинета си и потъна в дълбок размисъл, от който го извади след около половин час силно звънене и тропане. Той погледна предпазливо през прозореца. На стъпалата отвън стояха Елтън, Дора и Торингтън — да, Маршълт веднага разпозна Торингтън, макар да не бе го виждал от дълги години. Зад тях тримата стоеше полицейски инспектор с четирима цивилни.

Маршълт извади от джоба си едно шило и плоска дръжка и ги съедини. После отиде до камината и пъхна шилото дълбоко в дървената резба на корниза й. Натисна с китката си и цялата камина се завъртя безшумно около невидима ос. От дясната му страна се намираше идолът, от лявата — извъртяната камина. После отвори едно чекмедже на бюрото си и измъкна изпод фалшивото му дъно кутия, на която отдели известно време. Перука, нос, дълга остра брадичка — всичко бе сложено с няколко ловки движения.