Едгар Уолъс - Лице в мрака

Веднага щом се върна вкъщи, се обади на Станфорд и го помоли да дойде незабавно, на което Станфорд се съгласи едва след дълги уговорки.

Когато малко преди пет стигна Кързън Стрийт, Станфорд бе в много лошо настроение.

— Какво, по дяволите, те е прихванало да ме разкарваш дотук, като че ли съм ти подчинен? — започна той сърдито.

Мартин лежеше на дивана и вдигна поглед от книгата си.

— Затвори вратата и не викай така! — рече той невъзмутимо. — Работата е сериозна, иначе нямаше да те повикам. — Изправи се, взе си пура и предложи една и на Станфорд. После продължи: — Сега Одри работи при Стормър и е голяма хитруша.

— Това какво ме засяга?

— Казвам ти, че е хитра, а че не е настроена твърде приятелски към теб и мен след онази история с диамантената огърлица, можеш сам да се досетиш. Съвсем случайно разбрах, че Стормър работи за почти всички посолства в Лондон.

Станфорд се изсмя подигравателно.

— Колкото до мен, нека събира колкото си иска доказателства? — отвърна той. — Все едно. Това ли е всичко?

— Не съвсем — продължи Мартин. — Спомняш ли си планчето за обира на диамантената огърлица, който ти, както винаги при такива случаи, бе разработил писмено?

— О, да, но то е унищожено.

— За съжаление не е — каза хладнокръвно Елтън. — Беше толкова гениална работа, че аз направих глупостта да го запазя. Онзи ден Одри била тук. Дошла, докато Дора и мен ни е нямало, и отишла в стаята на Дора да си оправи косата, Дора пазеше ключа от сейфа ми в бюрото си.

— Е, и? — рече Станфорд.

— Когато днес отидох в банката да изтегля пари от сейфа, всичките ми документи бяха изчезнали.

Станфорд пребледня.

— Искаш да кажеш, че планчето е изчезнало с тях ли?

— Да, това искам да кажа. Моля! — Той вдигна ръка. — Не скачай веднага от прозореца! Признавам, че бе детински глупаво от моя страна да го запазя. Трябваше, естествено, веднага да го унищожа, особено след като ти бе записал дори имената, ако не се лъжа. За мен цялата история е също толкова неприятна, колкото и за теб, а може би и по-неприятна, защото тя имаше да урежда сметки с Дора и с мен, а не с теб.

Станфорд сви юмруци.

— Ти ме нареди така, ти! Как можеш да пазиш подобно нещо?

— Защо написа имената върху листа? — отвърна Мартин. — Заслужаваш упрека, разбира се, но ако работата стигне до съд, за това ще е виновна хитростта ти.

Станфорд вдигна рамене. Въпреки видимата си грубост в обноските по същество той бе страхлив и Мартин добре знаеше това.

— Какво да правя сега? — запита той злобно и двамата започнаха да обсъждат средства и начини.

Торингтън бе освободил Одри за вечерта.

— Имам още една важна среща — бе казал той. — Можете да отидете на театър или да прекарате времето си както ви хареса.

Одри се зарадва, защото Дора я бе поканила на вечеря.

— След това ще излизам и затова ще вечерям рано. Значи не е нужно да се издокарваш специално — обяснила й бе тя по телефона.

Дора отвори сама на сестра си.

— Готвачката ми излезе преди малко — рече тя и целуна Одри. — А прислужницата ми толкова искаше да види болната си майка, че сърцето ми не позволи да я задържа. Така че трябва да бъдеш снизходителна. За щастие Мартин отиде в клуба. Той ще дойде след това да ме вземе.

Масата бе наредена за двама души, а и от вечерята не можеше да се иска повече, тъй като въпреки всичките си недостатъци Дора бе чудесна домакиня.

— Нека да изпием бутилка шампанско — предложи тя, — за да отпразнуваме одобряването си.

Стана от масата, извади от сребърната кофичка една изстудена бутилка и умело махна телта около тапата й.

Одри се засмя.

— Отдавна не съм пила шампанско — рече тя.

— Мисля, че такова шампанско надали някога си пила — отвърна живо Дора. — Мартин е познавач, казвам ти.

Тапата изхвръкна с гръм й тя напълни една чаша, така че пяната преля.

— За щастливото ни бъдеще! — каза тя и вдигна чашата си.

Като се усмихна, Одри отпи.

— Трябва обаче да го изпиеш до дъно! — извика Дора.

Одри се подчини, вдигна тържествено чашата си и я изпразни.

— О! — възкликна тя, като се опитваше да си поеме дъх. — Не разбирам много от шампанско. Това ми се струва горчиво.

Половин час по-късно прислужницата се върна неочаквано.

— Мислех, че ще ходите на театър? — учуди се Дора.

— Боли ме главата — оплака се момичето. — Съжалявам, обаче наистина не можах да използвам билетите, които ми подарихте. Навярно мога да помогна при сервирането…