Едгар Уолъс - Лице в мрака

Помощникът му побърза да изпълни нареждането, но двамата служители напразно чакаха поръчаните за пренасянето на идола хора, а когато се опитаха да се обадят в транспортното бюро, се оказа, че телефонът не работи. Стийл изпрати спътника си до най-близката телефонна кабина и докато го чакаше, се разхождаше на-пред-назад по тротоара пред отворената външна врата на къщата.

Дотича спътникът му и съобщи, че заповедта на Шенън е била отменена следобед лично от него.

— Така си и мислех — изръмжа огорчен Стийл. — Нека да видим какво ще каже капитанът за това.

За щастие се обади самият Шенън, когато Стийл му телефонира.

— Не съм отменял никаква заповед. Ще отложим за утре нещата, Стийл. Върнете се обратно при къщата и наблюдавайте какво става.

Дик затвори и се обади в електростанцията. Когато на телефона дойде служителя, с когото искаше да говори, каза:

— Тук е капитан Шенън от Скотланд Ярд. Искам утре от четири часа следобед да изключите тока на Портмън Скуеър 551. Точно в указания час. Можете ли да го направите, без да идвате в къщата?

В това време двамата служители бяха отишли на малката уличка, намираща се зад къщата на Малпас, и се приближаваха към градинската порта, когато оттам излезе елегантно облечен мъж.

— Слик Смит! — каза безгласно Стийл. — И носи жълти ръкавици!

Без да подозира нищо, Слик Смит продължи да върти бастуна си във въздуха и се отдалечи спокойно. Когато стигна Майда Вейл, се спря пред внушителните разкошни сгради на Гревил, после влезе през единия от двата входа и отиде при портиера.

— Бих искал да говоря с господин Хил — заяви той.

— Господин Хил не е тук. За жилище ли идвате?

— Да — отговори Смит, — за жилището на лейди Килфърн. Нали то се дава напълно мебелирано под наем. Ето, моля! — Той извади синя бележка, която портиерът провери внимателно.

— Добре, сър, щом лейди Килфърн разрешава да го посетите, ще ви заведа.

Но при вида на спуснатите капаци на прозорците и на покритите мебели Смит поклати глава.

— Жилището към улицата ли гледа? За съжаление не мога да спя при този шум.

— В задната част няма нищо свободно, сър.

— Кой живее там?

Бяха се върнали на стълбите и Смит посочи една врата оттатък асансьора. Докато портиерът обясняваше, че там живеел някакъв адвокат, Слик се отдалечи по коридора и надзърна през големия прозорец, който гледаше към двора.

— Това би ми свършило работа — рече той. — Аха, има резервна стълба. Много се боя от пожар.

Надвеси се и погледна надолу. Беше ясно, че сръчен човек би могъл да достигне от пожарната стълба прозореца на стълбището.

— Бих желал да видя някой от апартаментите, които гледат към двора, но изглежда, това не е възможно, така ли? — каза той разочарован.

В този момент се чу звънецът на асансьора.

— Извинете — каза портиерът, но Слик го задържа за ръката.

— Не бихте ли могъл да се върнете? — запита настойчиво Смит. — Бих искал да чуя мнението ви за това жилище.

— Веднага ще се върна, сър!

Когато се появи отново, Слик стоеше замислен на същото място, на което го бе оставяй.

— Бихте могли да се качите на покрива, сър, оттам има чудесен изглед. Да ви отведа ли с асансьора?

— Предпочитам пеш — отвърна Слик Смит, а портиерът отново бе извикан долу със звънеца на асансьора.

Когато мъжът слезе, Слик се насочи към вратата на апартамента. Леко побутване бе достатъчно да я отвори, защото през краткото отсъствие на портиера я бе отключил. Сега дръпна резето и огледа набързо стаите. В спалнята събра каквито дребни предмети му попаднаха под ръка и ги напъха в обемистите джобове на сакото си. После се вмъкна в кухнята, прегледа запасите в килера, помириса маслото, провери съдържанието на една метална кутия с кондензирано мляко и пипна хляба, за да установи откога е. След това се върна в антрето и се ослуша. Чу се бученето на асансьора. Слик се наведе, повдигна капака на пощенската кутия на вратата и видя асансьора да отминава нагоре. Изскочи навън, затвори вратата и когато портиерът се върна с асансьора, го завари да стои долу в преддверието.

— Все пак навярно ще наема жилището — каза Смит. — Но в такъв случай ще трябва да се обърна към някой друг, а не само към вас, нали?

— Да, сър. Благодаря много, сър.

Портиерът прибра бакшиша, а Слик излезе на улицата и махна на една кола.

През следобеда на същия ден Мартин Елтън се задържа почти час в банката, извади съдържанието на сейфа си, накъса всички документи и прибра в джоба на сакото си само четири гъсто изписани листа.